Юлиана Николова е директор на "Европейския институт".
Била е шеф на дирекция "Европейска интеграция и връзки с международните финансови институции" към Министерски съвет, секретар на Съвета по европейска интеграция към премиера и член на основния екип за преговори с ЕС в периода 2000-2001.
През 1999 г. е била заместник-министър на промишлеността.
Юлиана Николова е кандидат за вицепрезидент на широка дясно-центристска коалиция заедно с кандидат-президента Неделчо Беронов

Г-жо Николова, стартът на предизборната ви кампания съвпадна с трагедията на ул. Алабин...
Да, за нещастието разбрахме от обаждане по телефона, веднага беше съобщено на водещия и прекъснахме. Всички в залата бяхме толкова шокирани тогава... Бях със семейството си. На връщане дъщеря ми каза „мамо, тези деца имат майки"... и това като че ли сложи отенък на всичко.
Изключително нещастие. Ако търсим някакво съотнасяне или връзка с предизборната кампания, това е според мен сигнал, че някъде институциите не са си свършили работата. И не е първият случай.
В София и на други места се срутват стари сгради, оставени на произвола на съдбата.  Тези сгради трябва да се наблюдават, трябва да се контролират. Ако това е паметник на културата, има институции, отговорни за всяко действие в този паметник. Трябва да има усещане за справедливост,  че в държавата нещо се върши, че има реакция, че е намерен е виновния.
Неотдавна имаше срутване на строеж на бул. България и загинаха работници - да има осъдени? Да има осъдени за дискотеката, в която загинаха деца? Няма.
Сякаш никой не е виновен. Не може никой да не е виновен!. Ако няма виновен, някой не си е свършил работата. Вярно е, че всички сме временно на тази земя , вярно е че всеки един момент можем да си отидем, но това не е чистата случайност и чистата съдба.

Ако сте видели в тази трагедия поредно доказателство за бездържавие, сигурно сте се амбицирали срещу него?
Бих напомнила по този повод думите на унгарския президент за искането на оставката -  „Време е да се престане с лъжите и полуистините, които ни тровят през последните 16 години. Лъжата е грях, лъжата подкопава морала на обществото и разрушава вярата".
Самото чувство, че живеем в бездържавие е заради тези неща.
Знаете ли, в една от предизборните срещи, които имахме, струва ми се в Шумен, един възрастен господин, много настъпателен, стана и попита: „ То няма държава, защо ни е държавен глава?" Това ми даде повод да кажа, че точно това е което целим - да има държава и  всяка от институциите да си знае работата и да си я върши.
Трябва да се започне от началото, от главата. Чувството за бездържавие се базира на това, че никой не получава каквото заслужава - и когато направи добро, и когато извърши престъпление. То е много разпространено в нашето общество в последните няколко години- че всичко е възможно и всичко е позволено. Това е разрушително.

Обикаляте из страната, забелязахте ли да е станала по-европейска?
Радиостанциите заглъхват, а за Интернет - покритието -  да не говорим! Ако правим сравнения , стнрува ми се, че Албания е с по-добра комуникационна инфраструктура.
Миналата година ходих в Албания за първи път и бях много впечатлена. От границата се хваща една радиостанция и не се губи никъде по пътя. 
В България, „Хоризонт" се чува почти навсякъде, но както знаем думата „почти" разваля всички хубави думички - хубав почти, умен почти... и така,  „Хоризонт" е почти навсякъде, а другите радиостанции като минеш един завой и ги няма. Интерент има на места, на места - няма.

Това не е ли абсурдно за страна на прага на ЕС, ангажирана и с амбициозната му Лисабонска стратегия?
Така изглежда, но по-важното е да си поставим нашите реалистични цели и да ги постигаме не защото Брюксел или Лисабон ни го иска, а защото на нас ни трябва.
Ако в различните краища на страната има повече работни места, ако комуникациите са по-лесни, ако инфраструктурата е по-добра, ако имаш възможности там в някой край на България да вършиш същото, което и в София, нямаше 1/3 от България да търси работа в столицата.
Така, че трябва да действаме не защото ни го иска Европейския съюз, а защото на нас ни трябва.

Каква държава искате да е България?
На нас ни трябва да живеем в държава в която имаме бъдеще, в която има възможности, защото хората отиват там, където имат възможности.
Децата ни ще стоят тук, ако имат възможност тук да се развиват и това е въпрос и на образование, и на всичко останало. Когато се уважаваш, повече тежиш на мястото си, тежиш на корените си и вън те гледат с повече уважение  също.
Ще припомня едно изречение на евроекспертите по правосъдие и вътрешни работи - „след като българите не вярват в собствената си правосъдна система, как ние европейците да им вярваме".
Смятам (и това е  едно от посланията ни с г-н Беронов), че е време да започнем да правим така, че да вярваме в себе си, да се уважаваме повече, за да ни уважават и другите. Няма да стане някой друг да ни го свърши. Това трябва ние да си го свършим самички.

Вашата прогноза за септемврийския доклад на Европейската комисия, който във вторник ще бъде оповестен официално?
Вече изтече доста информация за неговото съдържание. Какво точно ще пише в доклада предстои да узнаем в ранния следобед във вторник. Аз с готовност бих го коментирала пред news.bg, както и пред другите ваши колеги.
Сега, докато още го няма окончателно черно на бяло, искам да споделя следното - говоренето с версии и недомлъвки, търсенето на източници и информация "от кухнята" показват, че интересът към оценката на ЕК е много голям.
Имайки предвид и предишните доклади, бих казала, че реакциите по тях се правят в дух едва ли не на секретност. А това ми дава повод още веднъж да кажа, че некомпетентното управление се крие зад секретността, а некомпетентните учени и журналисти - зад сложната терминология.
Има няколко версии. Едната версия е, че Комисията няма да предложи защитни мерки, а много силно ще подчертае червените области и ще остави на Съвета през декември да реши, тъй като е ясно, че няколко страни-членки няма да се задоволят България да влезе в ЕС без предпазна клауза.
От друга страна, изтече през ВВС, че ще се наложи мониторинг по тези силно подчертани червени критични области. Каквато и да е препоръката, тревогата ни за слабостите остава реална.
От миналият път се засилва опасението на ЕС  за готовността ни за боравене с европейските пари и структурните фондове, както и по отношение на сектора „Земеделие".
Остава и загрижеността по отношение на глава „Правосъдие и вътрешни работи". Искрено се надявам решението на Конституционния съд за премахване на текста от Конституцията, който будеше съмнение за независимостта на правосъдната ни система да е смекчил малко  тона на ЕК по тази глава.
По отношение на борбата с корупцията и организираната престъпност, изказванията на Оли Рен, че България има повече да върши, отколкото Румъния, са красноречиви.
Ако слушаме земеделския министър Нихат Кабил - всичко е наред в аграрния сектор, с готовността на България да се справя със земеделските субсидии и въобще с прилагането на Общата селскостопанска политика, но едва ли е така. Всяка условност от страна на ЕС относно безопасността на храните, както и да бъде наречена, ще намали ползата за българските производители, което не е добре.
По отношение на земеделието е особено тъжно, защото тази глава се отвори 2001 г. и всички ангажименти, които са поети по нея са в ръцете на ДПС. Министър Кабил е ключов - той е затварял главата и там не можем да обвиняваме предишните управници.
Само ДПС са ръководили преговорите и са поемали ангажименти, те са правили сметки. От никой друг не е зависело, освен от тази политическа сила, от нейната политическа воля, от нейната способност да се справи с проблема. Нека видим, дано да съм лош пророк... 
Ние сравнявахме мониторинговите доклади на 10-е присъединили се през 2004-а година държави с тези, писани за България - нашите са доста под условие. Вярно е, че се смени атмосферата в Европа, в смисъл, че заразителният ентусиазъм от 1 май 2004 г. отдавна го няма.
Замърси се околната среда с икономически притеснения, въпреки че политиците от страните също са виновни, защото обясняваха част от своите неудачи с разширяването, а анализаторите казваха, че отварянето на пазара всъщност е помогнало за преодоляване на рецеисията, за по-висок икономически ръст.
Иска ми се да влезем достойно в Европа. Последните 15 години от живота ми са отишли за това.
Това, което заявихме с г-н Беронов в Брюксел пред представителите на ЕНП, е че ние ще настояваме България да бъде приета като всички останали и ще положим всичките си усилия България да спазва приетите ангажименти, да навакса там където сме закъснели.

Споделяте ли виждането, че присъединяването ни ще е по-скоро по милост? Членство по милост - така го нарече Иван Костов при откриването на тази парламентарана сесия.
Не. Възможно е, политиците да го чувстват така.
Съжалявам, че споря с една от партиите, които ни подкрепят, но от моята работа в правителството на г-н Костов сме си завоювали това и аз и той всеки да има собствено мнение и това да не ни пречи да работим заедно. Аз смятам, че България е заслужила точно толкова и е точно толкова готова, колкото някои от страните от десетката.
Смятам, обаче, че политиците не направиха достатъчно, а българският политически елит въобще не направи достатъчното да не останем зад Румъния.
За Румъния казват - много добра ПР-стратегия. Не е въобще ПР-стратегия, а много активна роля  на президента и на министрите от правителството от миналата година.
Много активна роля, за да доказват, че там където има проблем го знаят, а не го отричат, както правим ние. Защото като знаеш проблема, ти си намерил половината му решение. А когато казваш, че нямаш проблем, а той е очевиден за всички - ти си наникъде, ти си няколко стъпки назад. Това не беше използвано в последната година.

Вашият коментар за „гоненицата" ни с Румъния?
В 2000 г. Европейската комисия ни убеждаваше, че присъединяването не е конкурс за красота, когато се сравнявахме по икономически показатели, по приемане на законодателство, по създаване на някои структури с част от балтийските републики, със Словакия.
ЕК все ни казваше: „това не е конкурс за красота, всеки да си гледа себе си!"  Когато има състезание е хубаво, създава се импулс, конкуренцията е двигател на развитието.
Оказа се обаче в един момент, че по оценките, които ни дават в това състезание останахме последни. Никога досега не сме били последни.
Почувствах се ужасно на една конференция в Турция, веднага след Майския доклад тази година - идва при мен румънска колежка и ми шепне на ухото:"Моля ви се, не се убивайте повече" и поясни: „не се стреляйте по улиците, защото заради вас, може и нас да ни отложат".
Може да не беше най-колегиално и дипломатично, но аз й казах:"Ние 12 години ви влачехме, бутахме, теглихме, сега ще ни изчакате 6 месеца или ще ни подадете ръка да вървим заедно!". Обидно е  за националното ни достойнство.
Спомням си след редовния доклад от 2000 г., в който почти всеки параграф започваше с думите: „България прави забележителен напредък в тази област",  а за Румъния пишеше „Румъния изостава трагично", „Румъния, ако не направи нещо може да отпадне" и на пресконференцията българските журналисти задават въпрос на комисаря Ферхойген: „Г-н комисар, не мислите ли че българското правителство ви е излъгало, за да отчетете на България такъв напредък?", а румънските журналисти го питат: „Г-н комисар,  не смятате ли, че като ни оценявате толкова отрицателно, такава важна държава като Румъния ще остане под съветско влияние?".
Не коментирам. Затова ми е особено обидно, че тази година сме отзад.

Ангажирана сте с евроинтеграцията на страната още от преди да стартират преговорите, кои тогавашни очаквания не се оправдаха?
Моите най-ярки впечатления са от изработването и приемането на стратегия за подготовка на България за членство - 1998 г., месец февруари.
Министерският съвет я разглежда, решението е от началото на март. След като е отчетена годишна инфлация над 1000%, след като половината банки са фалирали и сме минали през всякакви катаклизми, на първа страница на стратегията пише :"България да обърне становището на Европейската комисия и да получи покана за преговори 2000 или 2001 г най-късно, да приключи преговорите 2004 и да стане член 2007 г."
Да ви кажа честно, въпреки че съм участвала в писането на стратегията, и на мен ми се виждаше абсурдно при 1000% инфлация.
Но получихме покана за преговори не 2000 г., а 1999 г., на 15 февруари беше първата среща на министрите и тогава публично беше заявено, че ние ще приключим преговорите 2004 г. и ще станем член 2007 г. Не зная дали си спомняте и вашите колеги дали си спомнят какъв вой се надигна, че това никога не може да се случи, че ние никога не можем да сме готови, че няма как да го направим, че ще сме готови по тогавашни прогнози от 2030 до едва ли не 3010 г....
И трябваше да дойде Ферхойген в България, да застане пред Народното събрание и да каже: „Да, 2007 г. може да е реалистична година ако продължите с този темп на реформи, ако наистина го искате и продължите да работите".
Значи можем. И за всичко друго е така - ако го искаме, ако сме го планирали, ако всички го искат и има политическата воля да го направим - можем. Не ни се случва по случайност. Можем го.

Смятате ли че в Брюксел сега са добре информирани за случващото се у нас?
Смятам, че са информирани добре. Това, което ми направи впечатление от експертните доклади,  е че най-положителните оценки, които ни вадят от червени зони са там където българските власти са били на-откровени, където са казали - правим това и това, имаме проблеми тук и тук.
Всеки опит за замазване е катастрофален. Затова смятам,че те са добре информирани, защото оценяват откровеността и ако приемат замазваща информация не е на сериозно. В срещите, които аз съм имала казват - „вие познавате България най-добре и вие можете да формулирате решенията за България най-добре".

С какво ви убедиха да приемете номинацията за кандидат вицепрезидент?
За мен беше както в „Пустинна буря" - „Шок и ужас".
Първо беше шок - никога не съм очаквала, никой не ме беше подготвил за такова предложение. Но г-н Беронов беше, когато го съобщиха четвъртият  човек в държавата (президентът,  председателят на парламента, министър-председателят и четвъртият  е председателят на Конституционния съд).
Аз казах, че е много добре десният кандидат да е четвъртият човек в държавата, но имах някои съвсем естествени притеснения. Те обаче след едночасова среща с него, изцяло отпаднаха.
Впечатли ме и това, че той е човек с позиция. Никой не може да му повлияе да промени позицията си.
Другото важно нещо, което много ме мотивира, освен неговите лични качества са десните - тези хора, които разчитат на себе си, които искат не държавата да им даде нещо, а просто да не им пречи, да ги остави да работят, да изявят себе си, включително и пенсионерите, които искат солидарността да бъде по достойнство, не да бъде като милост .
Тези хора имат нужда от представителство, имат нужда да вземат властта в ръцете си и да управляват в такава посока, че да има по-голям ръст повече предприемчивост, повече достойнство. Г-н Беронов видя в двама ни това, че можем да ги обединим да застанат зад нас. И това беше мотивът ми да приема - че можем да го направим, няма друг начин да го направим освен заедно.

С какво най-вече лично ще допринесете за увеличаване на подкрепата за дясната двойка?
Г-н Беронов е прекрасен професионалист - той е човекът с опита, с мъдростта, което е важно. Президентската институцията е такава, тя олицетворява мъдростта на държавата.
Както г-н Беронов каза, аз мога да го допълня с това, че познавам европейските институции, познавам политиките. Когато Българи влезе в ЕС ще има нужда от ръководство, което да познава механизмите и политиките в Общността.
Имам освен това и чисто управленски административен опит- била съм главен секретар в Министерския съвет в няколко критични периода - трите месеца 2001 г. - последните два месеца на старото правителство и първия на новото.
Тогава викнахме и Сметната палата и се сдаде властта по абсолютно европейски начин. Аз много държа на институциите, за мен правилата са изключително важни. И с г-н Беронов като сме съгласни и двамата с това, че правилата са важни, че законът е важен - оттам нататък екипът работи добре.

Имате ли опасения, че при така структуриралата се конкуренция, другият десен кандидат Георги Марков ще отнеме ваши гласове?
Всеки, който и да е десен кандидат би ги отнел. Аз много съжалявам, че г-н Марков не застана зад нас. Съжалявам за десните, защото ние нямаме нужда от разпиляване.
Имаме нужда от всеки глас и отвсякъде. Искам да използвам повода да кажа нещо друго на всички кандидати и още веднъж да ги помоля да направят моралната стъпка да си поискат справка за чисто досие.
Защото ми се струва някак обидно да влизаме в ЕС с нещо, което ни връзва и с Оруел - някой да ни дърпа конците, да ни направлява.
  С г-н Беронов, както бяхме обявили си поскаме справки и вече получихме от една институция, чакаме от още две. Призовавам и другите да го направят. Дори да има нещо, е по-добре да се знае, отколкото да не се знае.

Притеснявате ли се, че проблемите в дясното пространство ще натежат по време на кампанията ви?
Те се отразиха вече в първия етап, но са преодолени.
Сега, впечатленията ми от страната и от структурите са че те наистина искрено работят и че това е обща битка - не е на тези или онези.
На места има общи щабове, заедно работят, което е добре и е хубаво. Защото няма как да управляват дясно-центърът и да се провеждат този вид политики, ако не са заедно.

Предимствата на кандидат-президенска двойка №1 от изборната бюлетина?
Предимство на това че ние с г-н Беронов сме дясната кандидатура, е че нито един от нас не се бори да е лидер на каквото и да е в дясно.
Ние ще помогнем на лидерите да могат да си говорят заедно и да работят заедно. Аз никога не съм била член на никоя партия и г-н Беронов също.
Нашите партийни амбиции са дотук - да могат лидерите да си говорят заедно, да работят заедно, да постигнем успех заедно. Важно е.

А за самата двойка най-важното кое е?  За какво най-вече е призвана президентската двойка на 26-та страна-членка на ЕС?
Да върне вярата в институциите и в закона. Законът да е над всички. Не за всички. За всички не е достатъчно.
Ако законът е над всички, всички други неща, тухличките в държавата се редят по себе си. Тогава нямаше да се питаме кой е виновен за това или онова, тогава нямаше да страдаме, че държавността е разрушена, нямаше да страдаме от чувството, че няма справедливост в обществото.
Знаете ли, дори когато влезеш в една ирландска кръчма, имаш чувството че влизаш в общност. Хората не се познават, но се обичат. Затова е толкова бърз напредъкът там.
Затова си мисля, че ние от това трябва да започнем - да създадем общността в България, нашата си общност. Никой няма да ни я създаде отвънка.

Нещото, което най-напред ще опитате да промените в случай на победа?
Да започнем да си говорим заедно за определяне на общите ни цели за това в каква държава искаме да живеем, така, че всички да се чувстваме комфортно и да не се мразим в тази държава.
Този разговор трябва да започне. Трябва да започне обединението на нацията, защото сме разделени по отношение на миналото, разделени сме по отношение на бъдещето, разделени сме по отношение на бедни и богати. На какво ли не сме разделени! Трябва да започнем да се обединяваме. За мен за да прогресираме трябва да сме общност.

Как преценявате обществените нагласи? Сблъсквате ли се с аполитичност и европесимизъм? Ще ги обърнете ли?
Смятам, че трябва да се опитваме, трябва да се започне. Много силно ме впечатли този човек, който се чуди защо ни е държавен глава, след като няма държава...
Трябва да започне да се говори за това, че има държава, тази е нашата държава и тя е такава каквато ние си я направим.
Много българи очакват, че Европейският съюз ще ни наложи политически борд. Ако живеем с това, че ще сме протекторат на Брюксел, това означава че се възприемаме като втора категория. Нека бъдем достойни в ЕС, достойно да влезем, достойно да се държим там.

Пред наш репортер конкурентът ви Ангел Марин заяви, че досега не е чул основателна критика от опонентите си. Проблемът във вас ли е, или той не слуша добре?
Така ли? Ами да започнем от правомощията на президента - основателна критика - Филчев - посланик! Кой разписва?  Филандският случай ли да разгледаме или Филчев?
Ето, това е, за което говорех -  някой като не вижда проблема, как да го реши?
Ако продължа с примерите, ще спомена и кметската подкрепа за г-н Първанов.
Те са в правото си, разбира се, всеки в тази държава има право да подкрепя и да изразява политически предпочитания към когото си иска.
Не коментирам факта, че г-н Първанов използва цялата власт, за да получи тази подкрепа. Само че сега, с четвъртата поправка на Конституцията се говори за децентрализация на местната власт, което се говореше още в 2002 г.
Всички тези кметове или техните предшественици в 2002 г. бяха готови със закон, който да бъде внесен - закон за промяна на Конституцията.
Тогава Народното Събрание им отказа, но президентът има правомощия да внася промени в Конституцията. Той не го направи. Никога не го употреби това правомощие. Това също е основателна критика.
Президентът назначава със собствения си глас, без да се консултира с никого в няколко много престижни и важни институции  - т.нар. президентска квота.
Съжалявам, че трябва да го кажа, но той назначи в управителния съвет на БНБ един човек, издаде указ. Два месеца по-късно този човек реши, че управителният съвет на БНБ не му е достатъчен и си подаде оставка, защото имал други причини, имало други проекти по които работел и имало конфликт на интереси.
Какви хора подбира Първанов - тъй като да си в управителния съвет на БНБ не е само длъжност, а чест. Същото е и с представителствата в чужбина. Няма да минавам през другите правомощия.
Ако не слушаш няма как да чуеш основателни критики. Но да се върна на въпроса ви за подгласника на Първанов.
Прощавайте, но г-н Марин в петте години, в които беше вице, някой да го видя? Някъде в обществото да се чу?