Китай неофициално е поискал от Техеран да помогне за ограничаването на йеменските хути след отправен от Саудитска Арабия призив към Пекин за съдействие заради военната офанзива на подкрепяната от Иран групировка през последната седмица. Това разкриха трима ирански източници, запознати с въпроса, съобщава "Ройтерс".
Рияд се е обърнал към Китай за помощ, след като хутите са постигнали бързи успехи по крайбрежието на Червено море и около протока Баб ел-Мандеб, което е увеличило уязвимостта на саудитския износ на петрол и корабоплаването.
Китай публично призова за сдържаност, диалог и възстановяване на безопасното корабоплаване, но според източниците в неофициалното си послание Пекин е отишъл по-далеч от публичните си изявления.
Пекин иска Иран да използва влиянието си върху хутите, за да помогне за предотвратяване на по-нататъшното разрастване на конфликта по енергийните маршрути, от които зависи и самият Китай — втората по големина икономика в света.
Източниците не предоставиха подробности как е било предадено посланието, нито дали това е станало по време на посещението на иранския външен министър Абас Арагчи в Китай в сряда.
По думите им Техеран е отговорил, че стабилността и мирът в региона зависят от прекратяването на войната между САЩ, Израел и Иран.
Тримата ирански източници уточниха, че китайските представители не са отправяли преки заплахи нито са дали знак, че Пекин би потърсил начин да окаже икономически натиск върху Техеран, ако той не използва влиянието си върху хутите.
"Китай не желае да има по-нататъшно разпространяване на регионалното напрежение към Йемен и Червено море. Ескалацията на регионалната нестабилност не е в интерес на никоя страна", подчерта на свой ред китайското външно министерство.
"Суверенитетът и сигурността на всички държави трябва да бъдат уважавани, а обектите, жизненоважни за поминъка на хората, не трябва да бъдат атакувани. Китай призовава за прекратяване на действията, които допълнително усложняват ситуацията, и настоява проблемите да бъдат решавани чрез диалог и преговори", се посочва в изявлението.
Опасност от по-широка регионална война
Китай е най-големият търговски партньор на Техеран повече от десетилетие и остава основният купувач на иранския петрол. Според данни на компанията за анализ на стоковите пазари Kpler китайските покупки са съставлявали над 80% от морския износ на ирански петрол през 2025 г., като средният обем е бил около 1,4 милиона барела дневно.
"Пекин е една от малкото столици, които все още могат да окажат натиск върху Иран да ограничи хутите", заяви високопоставен западен дипломат в региона.
Хутите, чиято групировка възниква през 90-те години на XX век като противници на религиозното влияние на Саудитска Арабия в Йемен, са въоръжавани, обучавани и финансирани от Иран, според ирански източници и западни държави. Те са част от подкрепяната от Техеран антизападна и антиизраелска "Ос на съпротивата".
Всяка заплаха от страна на бунтовниците за корабоплаването в Червено море и през протока Баб ел-Мандеб крие риск от рязко задълбочаване на глобалната енергийна криза, след като Иран започна да блокира Ормузкия проток, както и от увеличаване на опасността от по-широк регионален конфликт.
При вече фактически затворен Ормузки проток продължителните атаки на хутите срещу кораби или пристанища в Червено море биха нарушили едновременно двата основни маршрута за износ на петрол в Близкия изток, откривайки нов фронт както в енергийната криза, така и в по-широкото противопоставяне на Иран със Съединените щати.
Техеран и съюзниците му вече оказват натиск и в двата края на ключовата морска мрежа в региона, заяви един от източниците и добави: "Китай зависи и от двата".
Алекс Ватанка - директор на Иранската програма в Института за Близкия изток във Вашингтон, отбеляза, че Пекин може да се противопоставя на американския натиск върху Техеран, но интересите му в Близкия изток далеч надхвърлят отношенията с Иран. Около половината от вноса на петрол в Китай идва от региона, а търговията между Китай и държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив възлиза на около 300 милиарда долара годишно.
"Иран може да наруши корабоплаването през Ормуз. Но в един момент този коз започва да вреди именно на силата, от която Техеран все повече зависи", заяви Ватанка.
Дилемата на Китай
Не е ясно дали Техеран ще предприеме действия в отговор на опасенията, изразени от Пекин, според тримата ирански източници.
Въпреки това отношенията между двете страни имат значителна икономическа и стратегическа тежест за Иран, който продължава да е в конфликт със САЩ.
Китай е сред малкото държави с финансовите възможности да осигури необходимите на Техеран инвестиции за поддържане на петролната му индустрия и за облекчаване на натиска върху икономиката му, тежко засегната от войната и санкциите.
Пекин е демонстрирал и дипломатическото си влияние. През 2023 г. Китай посредничи за споразумението, което възстанови отношенията между Иран и Саудитска Арабия след години на враждебност.
Това влияние обаче има своите граници. Критици в Иран се оплакват от сравнително скромния обем на китайската търговия и инвестиции извън петролния сектор, откакто двете държави подписаха 25-годишно споразумение за сътрудничество през 2021 г., особено в сравнение с нарастващите инвестиционни ангажименти на Китай към арабските държави от Персийския залив.
Китай остава фактор, който Техеран не може да си позволи да пренебрегва, но двама от иранските източници заявиха, че интересите на Пекин са само един от многото фактори, които се вземат предвид. Решенията на Иран се определят от конкуриращи се стратегически, икономически и политически приоритети.
"Техеран и Пекин се нуждаят един от друг. Китай е фактор, който Техеран не може да пренебрегва, а Пекин иска Ормуз да бъде отворен отново и корабоплаването в Червено море да бъде обезопасено", заяви западният дипломат.
Според анализатори ключовият въпрос ще бъде дали Китай е готов да обвърже исканията си с конкретни последици. В крайна сметка най-ясният знак за решимостта на Пекин би бил доказателство, че той е готов да използва влиянието си върху Техеран.
USD
CHF
GBP
