Ей го пак, 1 юни, ден на детето. И отсега ми се повдига, като си помисля каква шумотевица ще е по медиите - то шоколади, вафли и захаросани пуканки в домовете за сираци (естествено - от тези, дето им изтича скоро срокът!), то знаменца и песнички за посетителите на парковете, то публични речи и трогателни президентски целувки върху розови детски бузки...

В Парламента може би ще пуснат хлапетата да натискат звънеца, а някои училища ще се вредят да влязат в новините със инициативата, че в този ден директорът е отстъпил креслото си на някое фъстъче с обърната наопаки шапка...

Телевизиите ще отпуснат навярно по едно старо детско филмче (нови просто няма!) - я "Таралежите се раждат без бодли", я "Рицар без броня" или "Куче в чекмедже"...

А някоя инфантилна лелка, от тия, дето оглавяват фондации и дворци на децата, със специално направена прическа за случая, ще произнесе пламенно слово за правата на подрастващите да бъдат здрави и щастливи, да имат мляко за закуска и читанка в раницата.

Ще ни убеждава дълго и банално как те са нашето бъдеше, нашите цветя, нашите слънца в прозореца...

А къде по-добре би било, да отворят на този ден безплатно за малчуганите всички басейни и тенис-кортове, увеселителни паркове и стадиони, кината и театрите...

Какво ще се случи, ако на 1 юни автобуси и лифтове към планината са без билети за хлапетията?

Ами ако рекат да им подарят по една красива книжка с приказки, все едно на Андерсен или на Ангел Каралийчев ще е, много ли ще е?

Лелеее, каква огромна изненада ще е, ако министърът на просветата или този на културата  реши в този ден да обяви, че почват издаването на ново детско списание или вестниче!

Щото то няма нито едно в момента! Такова чудо България не познава - и в най-трудни времена, в началото на миналия век, печатни издания за деца имало даже и в провинциални градове, да не говорим за София!

Ей това ще го нарека аз чудо - Народното събрание да реши да премахне данъка върху литературата и изданията за деца!  

Бреййй, как се размечтах, като пенсионерка за два лева надбавка!

Ааа, страхотна идея ми дойде наум, при това напълно осъществима - майките в този ден да не ходят на работа, ами да си останат вкъщи.

Както казва едно геройче на Валери Петров, жадуващо за вечно отсъстващата си майка - "да е на работа, ама при мен!"

И майките на България ще поведат за ръчичка рожбите си в този ден към някоя градинка с люлки и катерушки или към някоя сладкарница, към кукления театър или към музея на играчките (пардон, такъв музей няма у нас!)...

Ще им направят вкъщи любимите палачинки с вишнево сладко или ще им прочетат историята на Пинокио, на когото носът расте от лъжи... Дечица, не лъжете никога, освен ако не станете политици, тогава просто ще се наложи!

В този ден няма да има може би нито едно дете, което да стърчи край училището с пакетче марихуана в джоба или с тубичка лепило в ръката...
Нито едно дете - пребито от сутеньори или улични побойници.

Нито едно дете - жертва на пътни произшествия или родителска немара...

Това ще е наистина празник, макар и малко тъжовен, като се има предвид, че ще е само един ден - 1 юни.