„Да не търсим герои само в миналото" , „Гугъл взе наш гений"

„Да не търсим герои само в миналото" призовава проф. д-р Георги Бакалов от страниците на „Стандарт"

Обявяването на Трети март за национален празник не бе посрещнато еднозначно от българското общество. И досега някои твърдят, че това всъщност е един успех на руската дипломация. И че дори подписването му на тази дата не е случайно, тъй като това е рожденият ден на император Александър II.

Мисля, че това не e вярно. Така или иначе, Трети март 1878 г. реално ни донася освобождение от едно чуждо потисничество. Друг е въпросът, че да наричаме тази дата връх на българската история е наистина малко претенциозно. В близо двехилядигодишното ни минало има не малко върхове в областта на политиката и културата, с които имаме пълното основание да се гордеем.

Ако трябва да отбележим един безспорен връх в нашата история, за мен това e създаването на Дунавска България. Един народ идва от степите и съумява да извоюва земя от най-могъщата тогава империя - Византия. И не само да я извоюва,

но и я отстоява срещу нея, като на моменти контролира собствената й външна политика.

Покръстването пък включва България в семейството на християнските народи. Това коренно преобръща съдбата на нашия народ, защото именно симбиозата от древните традиции на българите и християнската култура раждат в края на IХ и Х век една нова цивилизация, която се разпростира в цяла Източна Европа.

Без съмнение основание за гордост са и културните, и политическите успехи на Второто българско царство. Това е епохата на т. нар. Втори славянски Ренесанс, който фактически е българско творение.

Никой и никога не е оспорвал епохата на Възраждането като един от най силните периоди от историята ни. Защото въпреки крайно неблагоприятната политическа обстановка българите извоюват от авторитетната Вселенска патриаршия църковна независимост, изграждат своите черкви и манастири. Създават една уникална училищна мрежа, читалища, вестници - и всичко това със средства, събирани от самите тях. Това е материалният резултат на постигнатия тогава обществен консенсус, че българите не само са водещ в стопанско и културно отношение народ в Османската империя, но и имат право на определени политически права и свободи.

За съжаление новата ни история не дава особени основания за самочувствие и гордост. Българското етническо землище не бе обединено под скиптъра на една държава. Всичко това демотивира нацията и пося кълновете на скептицизма, примиренчеството и конюнктурната политика. Наистина, за да не се постигне това обединение, вина имат и Великите сили. Западът се страхуваше

да не станем оръдие на Русия

в борбата й за контрол върху Проливите, а самата Русия пък нямаше доверие в българските монарси Александър Батенберг и Фердинанд Сакскобургготски заради немския им произход. Така историята ни се заплете след националната катастрофа през 1913 г. и злощастното ни участие в Първата световна война. Създаде се един негативизъм между отделните социални прослойки, който прерасна в кървави граждански сблъсъци.

А това рикошира в условията на новия политически режим след 1944 г. Така България се люлее от една драма, която тече вече един век. Тя роди и тоталното отричане на едни ценности в името на други. И обрече на забрава редица имена в областта на науката и културата, където наистина сме дали твърде много на света. Но у нас на почит са мъртвите герои. Ние трудно приемаме и оценяваме труда на живите успели сънародници. Това го показа анкетата "Великите българи", която подреди по доста странен начин първата десетка. Сред тях Кирил и Методий, Вазов и Паисий останаха на опашката.

Това, с което не бива да се гордеем, е навикът ни да обясняваме всичките си исторически грешки с външно вмешателство и едва ли не

с действия на платени чужди агенти

Добрият патриот трябва да анализира слабостите и недостатъците на предците ни, за да не ги повтаря. Ето това ни липсваше по време на промените след 1989 г. в сравнение със страните от Централна Европа. Затова и останахме на опашката - поради липса на далновидност и инертност. На нас винаги са ни липсвали постоянството и търпението, и това също е национална черта, с която нямаме основание да се гордеем. Мисля, че знаменитият наш историк от близкото минало Петър Мутафчиев е прав, като е писал, че българите имаме много спонтанни изяви, довели до върхови постижения, но трудно ги удържаме. Липсва ни еволюционният начин, по който са се променяли другите народи - с по-малко славни битки и победи в историята си, но много по-успешно.

„Честит празник, българи!" е водещият материал на „Дума"

Традицията на Трети март да се поднасят цветя на паметника на цар Освободител в столицата, която е спазвана неизменно от 1889 до 1944 г., връщат учените от БАН.

Празнуването на Освобождението на България има дълга традиция у нас от 1889 г.. От 1890 г. пък Трети март (19 февруари по стар стил) е обявен за национален празник и отбелязван изключително тържествено, обясни вчера председателят на БАН акад. Иван Юхновски. В този ден огромни маси хора, министрите, цялата интелигенция, духовенството, военни и съсловни организации се стичали към "Св. Неделя" за богослужение. След това с музика и венци в точно определен ред шествието стига до паметника на цар Освободител, където се произнасят слова и се поднасят цветя и венци, съобщават вестниците от всички години до 1944 г., проучили учените. В някои години шествието е продължавало и до паметника на Левски, както е било преди точно 100 години при 30-ата годишнина от Освобождението, посочи Юхновски.

БАН възстановява традицията от няколко години, свещеник от храм "Св. Ал. Невски" отслужва водосвет в академията, а след това се поднасят венците пред паметника. БАН няколко пъти алармира общината и НИПК, че паметникът на цар Освободител, корозира опасно и трябва спешно да бъде реставриран. Учените са готови да участват в реставрацията. Сдружението "Стара София" също е загрижено за състоянието на историческия паметник на Освободителя (руският император Александър II е наречен така заради отмяната на крепостното право точно на тази дата през 1861 г., 19 февруари по стар стил). Общината засега не е реагирала.

Деца от столични училища разгледаха вчера в изложбата във фоайето на БАН автентични документи от научните архиви на нашата и руската академия на науките и от Софийския исторически музей. Най-голям интерес предизвикаха сабята на Панайот Хитов и Височайшият манифест, с който на 12 април 1877 г. цар Александър II заявява, че миролюбивите очаквания на Русия са изчерпани и обявява война на Турция. "Отчитайки Божието благословление за доблестните наши войски, ние им повеляваме да встъпят в пределите на Турция", се чете в края на манифеста, написан собственоръчно от руския император.

Инициативен комитет за честването догодина на 130-ата годишнина от Освобождението и възстановяването на българската държава бе учреден вчера в НДК под патронажа на президента Георги Първанов. В комитета участват около 60 души - патриарх Максим, министрите Асен Гагаузов, Даниел Вълчев, Ивайло Калфин, Стефан Данаилов, председателят на БАН акад. Иван Юхновски, ректорът на СУ проф. Боян Биолчев, Божидар Димитров, Светлана Шаренкова, Стефка Костадинова, Тошо Тошев, Андрей Пантев, Антон Дончев, Вежди Рашидов, Светлин Русев, кметовете Евгений Желев, Бойко Борисов, Йоан Костадинов, Кирил Йорданов и др., фондации и бизнесмени. Днес не можем да си представим каква е била онази първа чиста глътка свобода за народа ни, но би трябвало да се опитаме да създадем атмосферата, в която святата дума свобода е била много по-силна от автоматичното ползване на свободата днес, каза водещият акад. Юхновски при учредяването, което продължи след редакционното приключване на броя.

Тържествен концерт в зала 1 на НДК за празника се състоя снощи. Изложба "100 реликви от руско-турската освободителна война 1877-1879 г." пък откри в Дома на Москва в София филиалът на НИМ "България и славянският свят".

„Гугъл взе наш гений" е водещото заглавие на „Стандарт"

Американската мечта се сбъдна за наш студент. Интернет империята Google взе на работа 23-годишния русенец Момчил Кюркчиев. Сега той учи в SUNY Brockport, щата Ню Йорк. Момчил шашнал американците по време на тримесечния си стаж в сърцето на Силиконовата долина.

На седмото небе съм. Това е чудесна компания. Корпоративният свят често се асоциира със строгост. В Google е точно обратното. Най-много е ценена свободата. Хората дори идват на работа с кучетата си, каза за "Стандарт" Момчил.

Кюркчиев ще завърши през май 2007 г., а от септември е на щат като софтуерен инженер в Google. Русенецът учи в САЩ от 2003 г.

Завършва три специалности едновременно - компютърни науки, математика и програмиране. Той е президент на клуба по математика в учебното заведение, има специална стипендия за успехи и е служил като представител на Honors Club. "Той е много специален в очите на работодателите, понеже използва всички възможности, които представя департаментът на студентите, за да се развиват академично," казва професорът и декан на Департамента за компютърни науки Кад Лакшман. От май до август миналата година Кюркчиев е бил на обучение в седалището на Google(tm).

Там той е работил за създаване на нов дизайн на домашната страница на AdWords.

„43 677 класни стаи с националните символи", отбелязва „Дума"

Министърът на образованието и науката Даниел Вълчев постави вчера информационно табло със символите на България в 50 СУ "Васил Левски" в Драгалевципо повод 3 март. Това е най-старото училище на територията на Столичната община, основано през 1831 г.

Подобни табла са поставени в 43 677 класни стаи в страната. Всяко табло съдържа информация за българските национални символи - знамето, химна, езика, конституцията, националния празник и картата на България.

Кампанията е част от нашето разбиране, че в българското училище трябва да бъдат подкрепени всички инициативи, свързани с ритуализацията на училищния живот, с възраждането на българския национален дух и с всички онези символи и ритуали, които карат децата да се чувстват част от по-голяма общност, поясни министърът. Той съобщи, че МОН възнамерява да подготви за 9 май подобно информационно табло с базови знания за ЕС.

„Искаме видеовръзка със сестрите в Либия", съобщи „Новинар"

Националната ни следствена служба е поискала от либийските власти конферентна връзка с петте медицински сестри от затвора Джудейда, за да бъдат разпитани по делото срещу мъчителите им. Това съобщи вчера шефът на следствието Ангел Александров. Все още няма отговор дали джамахирията ще разреши подобна връзка. Александров уточни, че българската страна е готова да поеме разходите и техническото осигуряване на връзката. Всичко, което е в правомощията на следствието, е направено по делото срещу мъчителите, допълни Александров. 11 либийци са обвиняеми за изтезанията, чрез които са изтръгвали показания от медицинските ни сестри.

„Те не са сами, а сам ли е полк. Кадафи?", коментира „Дума"

Днес изминаха повече от 2 месеца от отвратителното, но не и изненадващо потвърждение на смъртна присъда. За 2 месеца, в резултат и на нашата кампания, и защото в света вече почти не може да има тайни, все повече хора научаваха за злощастната участ на сестрите и палестинския лекар.

Онова, което се случва, при научаване на историята за техните присъди, можем да разделим условно на две, по-точно на три.

Първата група хора са тези с нашите ценности - евроатлантически, англосаксонски, донякъде източноазиатските общности. Те вярват в човешкия живот и не уважават диктатурите. На хора като Кадафи, и изобщо, който и да е диктатор, пък и на съда в арабските страни - не може да се вярва. Те са подозрителни към тях и без дебелите бели конци и измишльотините в "делото" срещу сестрите. Изобщо - не се сещам за уважаващ себе си бизнесмен, който ще предпочете да води дело, дори търговско, в който и да е арабски, а не примерно в швейцарски или холандски съд. Всеки би предпочел ако се провини, да го задържи полицията не в Бенгази, а в Бристол или Бостън. И най-антиимпериалистическият настроен българин или руснак ще предпочетат това, уверявам ви!

Втората група, съвсем не-малка, може би над милиард мюсюлмани, немалка част от които - араби -

би повярвала на почти всичко лошо,

което се казва за Америка. Не защото е достоверно, а защото много мрази "Запада" и просто намира нов повод, ново доказателство, че "кръстоносците" са зло. Редовият мюсюлманин няма да препаше шахидски колан, след като научи за ужасната участ на децата от Източна Либия, но със сигурност - ще повярва колко прав е бил да няма вяра на нищо, което не е научил от баща си, от дядо си, от медресето или изобщо от "своите".

Третата група са онези любители на конспирацията, които са склонни да повярват при всяко по-засукано действие, което намирисва на тайнственост. Те най-вероятно няма да повярват във вината на нашите, по-скоро ще заподозрат и Кадафи, и примерно Буш и Блеър (или предшествениците му) в обща конспирация. И всичко е игра, както и с "отказа му" от оръжия за масово унищожение...

Но ако Кадафи е имал намерение да произведе отровни газове, щам на ужасни бацили или пък ядрено оръжие - то ние трябва да сме доволни, ако се е отказал, но не и благодарни! Срещу кого би могъл да воюва с такива оръжия?! Днешните модели на водене на война не предполагат успех след употреба на примерно химическо оръжие (дори през Втората световна и в най-голямо отчаяние не са го ползвали нито Хитлер, нито Сталин, нито другите). Кой ще прати пехотинци в страна, в която е детонирал атомна бомба, и кой е луд

да завладее хора, които е тровил с отровен газ?

Така че Кадафи тук "подарява фалирала фабрика на 8 септември", просто защото е разбрал, че идва "9 септември". И не е искал да го завари като "фабрикант"...

Бих искал да кажа още 2 неща във връзка със самото дело; непосредствено след потвърждението на присъдата беше неподходящо да говорим за това. Помните ли Костов, който има най-голяма вина за кашата, как каза сакраменталната фраза "ами ако са виновни?"

Кадафи би могъл да осъди не само тези сестри, но и всеки живеещ в Либия, особено ако не е от местните и не живее 100% според местните закони/обичаи. Забранено ли е да се пие, не дай Боже - продава - алкохол там? Забранени ли са "извънбрачните" връзки /кое е връзка ще каже не Клинтън ("не беше секс, защото нямаше проникване"), а някой като Джума Мишри/?... Забранени ли са десетки неща, които на нас ни се струват нормални и не намираме нищо осъдително да ги правим, където и да сме? Така че нашите сестри могат да бъдат осъдени много лесно. Но това не решава проблема на Кадафи - да умилостиви побеснелите жители на Бенгази; трябва му присъда именно за заговор;

те са прави да са ужасени за децата си,

и имат все по-малко задръжки да обвинят Триполи. Сепаратизъм? Ислямско знаме за него? Няма кой да го допусне!

Нашите сестри е напълно възможно да са виновни според либийските, оманските, йеменските и пр. закони - но не и за заговор! Не и за убийство на деца!

Второто, което не ми стана ясно е какво направи българската държава - не визирам конкретно никого - а като общо действие - за извеждането в максимално кратък срок на всички възможни мишени на тайната полиция на Кадафи; имам предвид на територията на Либия. Не бих искал отново да закачаме лентички за нови и нови арестувани по идиотски обвинения. Според мен трябваше и още трябва да разясним по-активно на нашите сънародници, че Либия е лошо място за тях, лошо място за работа. Може и да не е било така преди 10-15 години, но вече е, и става все по-зле. И ако някой е самоубиец - да не очаква помощ.

Другото, което според мен трябва да бъде използвано и то по-енергично, са публикациите в различни вестници в тази очевидно не-свободна страна, тази страна с чисто авторитарен режим - чиито медии обвиняват вече не само сестрите, не само разузнаването на Нейно Величество или Лангли, а

и наши, български институции, като НРС

Аз смятам, че това обижда мен като българин, и симпатичният ни главен прокурор трябва да се напъне и да заведе още и още дела - този път - за клевета срещу държавата. Да съдим журналисти не е обидно и срамно за нашата държава, ако става дума за слуги на един терорист - вече уточнихме, че онзи, който задържа хора и иска откуп, няма как другояче да наречем.

Нищо по-лесно от това да се създава психоза (особено ако публикуваш изтръгнати със средновековни изтезания "признания", написани на машина от самия мъчител, и само подписани от една българка в полусъзнание от болка. Кампанията, по-точно контракампанията в и на Либия е факт, и тя се нуждае от нашето адекватно поведение.

Онова, което ме смущава не е, че Кадафи може да направи на нашите нещо по-лошо - има ли присъда "по-смъртна" от смъртната?!

Онова, което би трябвало да ни смущава, но вече не просто като българи, а като европейци, е в друга посока. Ясно е, и за най-глупавите, че сестрите са невинни, и че нашата кампания просто няма как да бъде спряна - най-малкото защото правителството няма тази власт (брей, при какви условия сме живели през 2000 г., когато такава кампания не можеше да се появи?!).

Притеснявам се, че присъдата, произнесена срещу либийския служител на разузнаването, който бе осъден заради взрива над Локърби, също може да има доста пропуски. Че - особено ако истината е политически изгодна сега - може да "снемат" обвиненията от Кадафи, и да ги насочат към Иран... И да бъде юридически легитимно, има такава следа!... Не че смятам, че България ще загуби от удари по ядрените инсталации на Техеран - ако и да бяхме от друг лагер, не знам

кой загуби от удара по иракския "Озирак"

и лиши един противен диктатор от ядрено оръжие...

Ако "западът" отмени присъдата за Локърби, и започне ново разследване - и Кадафи пусне нашите момичета (а какво ще стане с палестинеца - дали Фатах и Хамас ще се сетят за него, или все за кокала ще мислят?! Апропо - да сте чели за някакви декларации на палестинската автономия в защита на лекаря или на нашите момичета?)

Другото, което малко хора искат да обсъждат, е едно своеобразно признание колко несправедливо е утвърден светът след Първата световна война. На практика тогава, и след Втората световна - тогава се утвърждават днешните държави, в днешните граници. Та ние, българите ли не можем да обясним на света колко глупави и престъпно недалновидни бяха победителите в Първата световна и колко несправедливо подредиха политическата карта?...

Когато Саддам (нищо, че американците допуснаха шиитите да го убият, той си беше много ужасен човек) твърдеше, че Кувейт му принадлежи, това за Запада изглеждаше точно както когато България е твърдяла, че примерно Македония й принадлежи (за което сме имали доказателства, но не сме се постарали светът да ги научи). Е, в политиката

петролът е по-силен като доказателство

от историческите документи, а и идеята на Саддам да играе срещу долара беше много глупава, той подцени англосаксонския стил политика, просто се оказа слаб играч. Добър играч ли е Кадафи? "Слаб юнак"?

И преди сме писали, че въпреки огромните лимузини на шейховете - обикновените араби са едни много, много бедни хора, живеят трудно, изкарват си хляба с мъка. Либия е една от по-богатите страни - с доста петрол и неголямо население, полковникът си получи ваучерът от "нефтените приходи" за "бедност". Арабите от Либия - ако в тази страна управлението е справедливо - имат шанс да бъдат една от страните с по-заможни граждани, страната има ресурс за това.

Онова, което беше зверски оплескано през 20 век, трябва да намери решение през 21. Либия - за немалко хора, които познават история, е изкуствено създадена държава. Както и Ирак не е точно онази държава, която биха направили примерно "общото събрание" на британските губернатори. Ако зависеше от "клуба на справедливите историци" - нямаше да има такива унищожителни клаузи за България в Ньойския договор, границите ни щяха да бъдат другаде, а мутрите сега щяха да градят хотели не по Черно, а по Бяло море; можеше като Франко за съхраним неутралитета си и Хитлер да не мине през България...

И Белгия е изкуствено създадена,

но е обединена под такъв знаменател, че въпреки фламандсковалонското различие, страстите в тази посока може да имат по-скоро футболен или някакъв друг шеговит оттенък, не и премиерът в Брюксел да трябва да измисля конспирации примерно заради промишлена авария в една от зоните, както според мен именно страхът на Кадафи от метежи в Бенгази го кара да дрънка на струната "заговор". Бенгази не е бил подчинен на Триполи като столица; те са били в една държава като градове от една империя - Римската, Отоманската... Няма "държава Либия" съвсем доскоро, има географско, не политическо понятие!... Искаме ли тя да се разпадне?

И още едно разсъждение, предназначено за нас, европейците. Искаме ли режимът на Кадафи да падне? Честно!

Искаме ли режимите в Магреба и цяла Северна Африка да паднат (от какво я е страх Франция?!) и - почти неизбежно - там на власт да дойдат ислямистите? На нас не ни пука за нефта толкова, колкото на американците, защото отдавна правим икономии на бензина, не караме толкова огромни коли.

Имаме ли ние, българите, отговорност за онова, което става по света? Ами да. Вече имаме, щом сме част от третата по големина в света общност, след Китай и Индия. Не сме готови? Аз се чувствам готов. И въпреки че бих искал нашите момичета мълниеносно да се приберат, примерно с операция подобна на онази, с която израелците докараха Адолф Айхман от Аржентина, не съм сигурен, че знам достатъчно добре какво точно искам да става в Северна Африка. Искаме си сестрите, прави сме! А искаме ли, готови ли сме да падне от власт Кадафи, и да сме помогнали за това? Не зная, не зная...

„Властта избра Орхан пред Радичков", четем в „Стандарт"

Българската литература вече е демоде за хората на властта. Депутати и министри предпочитат да четат чужди автори пред родните. Първо място по най-харесван автор в парламента държи най-новият нобелист за литература - Орхан Памук. Едни от най-големите му фенове са депутатката от левицата Мая Манолова и транспортният министър Петър Мутафчиев. "Името ми е червен" е сред любимите им романи. И Мутафчиев, и Манолова признават, че от работа нямат толкова време за четене, колкото са имали преди.

Наскоро прочетох една много хубава книга на Стефан Цвайг, но името все ми убягва, беше много завъртяно, за някаква пощальонка, и изобщо не мога да се сетя. Затова всеки път, когато се опитам да си го припомня, питам жена ми, разказва още министърът.

Майсторът на съдебния трилър Джон Гришъм е четиво за отмора и на синия Ваньо Шарков. Сега препрочитам "Време за убиване", просто защото я харесвам, допълни избраникът. Напоследък бил запален и по поредицата на Робин Шарма "Монахът, който продаде своето ферари".

Дебатът по здравната реформа ме провокира да си купя "Лекарки" на Сидни Шелдън. Чета от любопитство всичко модно, за да разбера какво е предизвикало интереса на обществото, разказва зам.-председателят на ДПС Росен Владимиров.

Той обаче допълни, че сред последните неща, които е чел, е и Надежда Захариева. Изцяло към български книги се е насочил в последно време жълтият говорител Станимир Илчев. В момента чета в ръкопис "Ефектът на пеперудата 2" на Кънчо Атанасов.

Тя е за участието му в мисията в Босна и Херцеговина. Първата част е за мисията в Дивания.

Ако успее да влезе в контингента в Афганистан, може да се получи интересна трилогия, допълва Илчев.

Към специализирана литература е насочено в момента вниманието и на зам.-председателя на ДПС Лютви Местан. Чета "Ментална репрезентация", каза Местан, като уточни, че това е научно изследване върху българския език. Лидерът на ДСБ Иван Костов пък е потънал в изследванията на цивилизациите.

След "Китайската цивилизация" на Жак Жерне сега Командира е започнал "Цивилизацията на Средновековния Запад" на Жак льо Гоф.

"Време разделно" е достоен за "Оскар", четем в „Труд"

"Ако "Време разделно" беше направен в Холивуд, щеше да вземе "Оскар", каза столичният кмет Бойко Борисов и връчи на акад. Людмил Стайков наградата на София за цялостен принос в киното. Така в четвъртък вечер в зала 1 на НДК се откри ХI международен "София филм фест". Развълнуваният Стайков благодари за престижното отличие и пожела на всички присъстващи да получат награди в сферата, в която се изявяват. След официалната част настъпи време за кино.

„Овчаров договаря американски F-16", съобщава „Стандарт"

Американски изтребители F-16 за армията ни предложиха от "Локхийд Мартин" на среща с министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. Той е на посещение в САЩ до края на седмицата, където участва в бизнес форуми във Вашингтон. Американските отбранителни компании са предложили в замяна на доставките за родната армия да се включат в офсетните програми в България. От ITT са обявили, че имат интерес за инвестиции освен в отбранителната промишленост и в технологии за водопречиствателни станции и използване на отпадни води. Компанията обмисля да прави в България предприятие за радио-телекомуникационно оборудване, както и регионален научноизследователски и развоен център. Министърът се срещна и с представители на АЕS, които модернизират ТЕЦ "Марица-изток 1". От компанията са обявили готовност да разширят проекта си за изграждане на нова мощност на площадката на ТЕЦ-а. Главният изп. директор на компанията Пол Ханрахан запознал Овчаров с работата на AES по използване на биодизел и намаляване на вредните емисии. Министърът разговаря и с Линда Конлин, първи зам. президент на Ексимбанк. Тя предложила банката да организира у нас регионална конференция за възобновяеми енергийни източници. От инвестиционния фонд Global Environment Fund са обявили, че планират вложения у нас във възобновяеми енергийни източници, както и в пречиствателни инсталации на отпадъчна вода.

„Калфин се отказа от БТК", информира „Стандарт"

Не ползвам услугите на БТК и не се чувствам откъснат от света. Това обяви вицепремиерът Ивайло Калфин по време на парламентарния контрол.

Той отговори на въпрос на независимия депутат Минчо Куминев за упражняването на контрол от страна на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) спрямо БТК. Начисляването на месечна абонаментна такса от БТК е практика на телекомуникационните оператори във всички страни от ЕС, каза Калфин. Размерът на абонамента бил съобразен с разходите на компанията и одобрен от КРС, допълни той. От 1 март таксата се увеличи от 12,60 лева на 13,80 лева с ДДС, припомни Куминев. Според него от тази такса годишно БТК получава около 330 млн. лв., а приходите на компанията по негови данни за 2006 г. били 1 милиард лева. Така се оказва, че една трета от постъпленията са от месечната такса.

„Турски телекоми искат да купят БТК и Вивател", четем в „Новинар"

Двете турски телекомуникационни компании TurkTelekom и Turkcell са кандидати да купят опцията за 65% от БТК, съобщи money.bg. Исландският милиардер Тор Бьорголсон, който притежава акциите, обяви в началото на годината намерението си да ги продаде. Оказва се, че TurkTelekom, която участва в търга за приватизацията на БТК, не се е отказала от желанието си да придобие българския телеком. Турската компания беше отрязана от наддаването заради съображения, свързани с националната сигурност, той като към БТК бяха включени далекосъобщителните съоръжения на отбраната и МВР.

Четири инвестиционни фонда, подобни на "Адвент", който притежава 100% от мажоритарния собственик на българската телекомуникационна компания "Вива Венчърс", също искат да придобият опцията за 65%, която е оценена на 1,6 млрд. евро. Оферти се приемат до 23 март.

„1,9 млрд. евро дават за БТК" е водещото заглавие на „Труд"

Американският инвестиционен фонд "Провидънс екуити партнър" предлага над 1,9 млрд. евро за БТК, стана ясно вчера. Компанията се очертава като най-вероятният нов собственик на телекома.

Засега никой от останалите кандидат-купувачи на БТК не е склонен да плати подобна сума. Така сигурно ще отпаднат офертите на скандинавската "Телиа-Сонера", италианската ТИМ и друг американски инвестиционен фонд.

Сегашният собственик на БТК Тор Бьорголфсон очаквал 1,8 - 2 млрд. евро от препродажбата.

"Атака" обяви джихад на шестима журналисти", коментира „Новинар"

Партийната телевизия на "Атака" СКАТ обяви война на шестима водещи български журналисти. От четвъртък в ефира на телевизията се въртят снимките на главните редактори на в. "Труд" Тошо Тошев, в. "24 часа" Венелина Гочева, на в. "Новинар" Мирослав Боршош, на в. "168 часа" Николай Пенчев и на телевизионните журналисти Николай Бареков и Васил Иванов. Глас зад кадър ги предупреждава да не се появяват на митинг-шествието на партия "Атака" на 3 март, защото може да станат обект на физическа разправа.

Програмният директор на регионалната тв СКАТ Стоян Иванов призна, че съобщението е пуснато, за да се предупредят въпросните лица, че за тях няма да е безопасно да се появят на митинга.

Главният редактор на "24 часа" Венелина Гочева заяви, че това е поредният опит да се предизвика интерес към това, което прави партия "Атака". Главният редактор на "168 часа" Николай Пенчев отказа да коментира материали, излъчени по телевизия СКАТ. "Не знам за какъв митинг става въпрос и не знам какво е това "Атака", лаконичен бе редакторът на в. "Труд" Тошо Тошев.

"Почти се бях запътил към митинга на "Атака", за да се влея в огромния океан от симпатизанти на партията, предани на вожда", коментира Николай Бареков. Той сподели с ирония, че въпреки че разумът му казва да си остане вкъщи, сърцето му го тегли към шествието на "Атака". По тази причина той ще се появи там, но дегизиран с хайдушки мустаци. "Г-н Сидеров, търсете мустака!", призова Бареков.

Детската ми мечта е да ходя на митинги на "Атака", но няма да отида този път - не съм дежурен, а и не ми се слушат глупости, коментира журналистът от Нова телевизия Васил Иванов.

Оказа се, че част от депутатите от "Атака" дори не са гледали СКАТ. Зам.-председателят на партията Павел Шопов заяви, че не вярва да са отправени заплахи по медиата към журналисти. По тази тема нищо не мога да говоря, допълни той. Народният представител Георги Димитров също не е гледал СКАТ, но изключи възможността за призив към насилие, защото хората на Волен Сидеров никога не са постъпвали така.

"Хотелите ни пълни с румънци за Великден", съобщава „Стандарт"

Почивката у нас излизала двойно по-евтино на северните ни съседи

Нашествие от румънски туристи се очаква по родното Черноморие за Великден. Това предрича букурещкият всекидневник "Куриерул национал". Северните ни съседи предпочитали да прекарат семейния празник в родните курорти заради атрактивните оферти. Цените за празника у нас били много по-изгодни, а базата и обслужването на по-високо ниво. 5-дневна почивка в 4-звезден хотел в Албена, Златни пясъци и Слънчев бряг през април може да се намери за 110 евро. Докато в румънския курорт Пояна Брашов за 3 нощувки в същата категория хотел се плащали 220 евро. Заради близкото разстояние и ниските цени на ваканциите през тази година 150% повече румънци са избрали да прекарат Великден в курортите по родното Черноморие. Нарастването за другите дестинации е с 25%, твърди говорителят на румънската Национална асоциация на туристическите агенции Траян Бъдулеску. По-голяма част от северните ни съседи, които идват за християнския празник у нас, се завръщат и през активния летен сезон, твърдят от бранша. Румънците са новите руснаци по Черноморието ни, твърдят и търговците в морските курорти. Заради близостта те идват неорганизирано, само за уикенда и оставят луди пари в кръчмите и магазините. Затова ги предпочитаме пред семействата от Германия и Франция, които почиват у нас две седмици, но почти не харчат пари извън туристическия пакет, споделят ресторантьори и собственици на магазини.

„Иван Нищото оплете езика на тийнейджърите", коментира „Стандарт"

България вероятно е единствената страна, която обича да въвежда изпити по неизучавани неща. И да тормози основното си богатство - разбирай децата, с изпити, за които не са подготвени.

Нещо подобно стана с последното национално състезание по литература и математика, което предшества изпита за елитни гимназии.

Дори и учителите от частни школи твърдят, че въпросите, които са предложени на децата, досега не са изучавани под каквато и да е форма в училище. А не всяко хлапе посещава частни уроци и е имало възможност да оттренира изпита при квалифицирани преподаватели. След последния изпит излиза, че вместо да отстрани частните уроци, просветното министерство на практика ги затвърждава, като въвежда изпит, за който не готвят в училището.

Вероятно мнозина възрастни ще кажат, че въпросите касаят по-скоро досетливостта на децата и способността им за гъвкаво мислене. Но дори и да е така, те трябва да са решили поне един изпитен тест преди това, за да свикнат със схемата. А в учебниците за седми клас (всеки може да се увери сам) няма подобни тестове, нито пък съществува жанрът трансформиращ преразказ, който максимално изтормози тийнейджърите. Подобен тип преразказ може да се напише лесно от деца с творческо мислене, но изпитът не цели да открои генийчетата от "простосмъртните", а да отсее децата с добър правопис и логическо мислене. Затова и типът преразказ, избран от МОН, бе възможно най-сложната задача за хлапетата. За да се научат да пишат просто обикновен преразказ, както и сбит такъв, децата доскоро губеха две години в училище. Сега се оказва, че ще ги изпитват за нещо, което въобще не съществува в учебниците. Защото конкурсът за написване на учебници за седми клас на МОН въобще не е отчел новите изисквания за изпит. Излиза, че министерството първо е пуснало читанките, а едва след това е въвело изпитни условия, които не съответстват на съдържанието в тях. Затова и проверките на детските знания са предимно хаотични и няма да дадат реални данни за подготовката на учениците. Да не говорим, че МОН предложи на преподаватели сами да подготвят и предложат тестове за изпита, вместо това да бъде вкарано като форма на обучение и проверка. Как дете, което в седми клас учи по учебника си за съчинение-разсъждение, ще се яви на изпит в съвършено различен жанр?

Да не говорим, че няма никаква яснота за стила на трансформиращия преразказ. Ако трябва да се води преразказ на Нено и Неновица от "Маминото детенце" от името на Иван Нищото (слугата на Ненови), дали трябва да се спази стилистиката на Каравелов. Все пак Иван Нищото не може да говори на съвременен български, а съвременният седмокласник не владее езика на Нено. Никъде в критериите на МОН не е посочено как се оценява стилът на преразказа. Дава се максимум една точка, но за какво точно - никой не казва.

Да не говорим, че когато на децата се изсипе едно произведение от непозната за тях епоха (дори и да е от 1970 година, за тях тя е непозната), те няма да знаят доколко е уместно да употребяват архаизми и анахронизми, дали да предпочетат съвременния език и въобще ще загубят маса време, за да проумеят как трябва да сервират въпросната история на проверителите от името на някой предмет или петнадесетостепенен герой, посочен в произведението.

Остроумният подход на МОН би бил любопитен, когато става дума за експериментални паралелки по нова учебна програма. Не и когато говорим за реалното образование на децата. Защото те стават поредното поколение заложници на идеи, които ни най-малко не ни доближават до Европа.

„България стана център на синтетичната дрога" е водещото заглавие на „Новинар"

България все повече се превръща от транзитна страна за наркотрафик във важен център за производство на синтетична дрога, която измества хероина като най-предпочитан наркотик в страната. През последната година производството на каптагон и амфетамини значително се е увеличило. Това са изводите в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за търговията с наркотици по света.

Междувременно от българските спецслужби съобщиха, че наркомафията подлага на огромен натиск най-добрите химици у нас, за да ги вербува в незаконното производство на синтетична дрога. Особено търсени са специалистите с опит в производството на каптагон, който се произвеждаше легално от държавата и беше забранен едва през 1995 г. Скъпите квалифицирани химици обаче все по-малко се поддават на риска, с наркобизнеса се ангажират предимно лаборанти с по-ниско образование, твърдят от спецслужбите. Амфетамините се произвеждат в България за вътрешния пазар и за износ за Турция и Близкия изток.

С изключение на синтетиката единственият наркотик, който се произвежда у нас, е канабисът, но той не е обект на трафик извън граница, се отбелязва в доклада на Държавния департамент. Отчита се и драстичен скок на конфискациите на марихуана.

Синтетичните наркотици, хероинът и кокаинът са основните вещества, които преминават през България. Хероинът от Афганистан, Иран, Пакистан и Югоизточна Азия се пренася към Западна Европа по балканския път от Турция през България към потребителите в Западна Европа. Въпреки това българските власти твърдят, че се активизира трафикът по заобиколни маршрути през Кавказ и Русия на север и през Средиземноморието на юг.

Малки количества марихуана и все повече кокаин също преминават през България. Кокаинът се транспортира в България предимно по море.

„Коалиция срещу опозиция 2:0", извежда на първа страница „Дума"

Народното събрание категорично отхвърли вчера вота на недоверие срещу кабинета на Сергей Станишев. Едва 60 депутати подкрепиха падането на правителството. Със 163 гласа обаче парламентаристите от БСП, НДСВ и ДПС отхвърлиха искането на опозицията. Въздържал се гласува един депутат. По-късно се разбра, че това е Николай Камов.

Гласуването на вота на недоверие стана в самото начало на парламентарния ден, още рано в 9 часа сутринта. Журналистите обаче бяха разбрали, че Камов ще гласува различно от парламентарната група на левицата. Сред опозиционните депутати също не цареше надежда, че с вота ще могат да свалят кабинета. Като отчаян опит да удължат времето за гласуване, Павел Шопов от "Атака" предложи народните представители да заявяват вота си поименно. Това решение обаче бе отхвърлено.

Всички депутати от опозицията гласуваха срещу кабинета в съгласие със своите мотиви, че има разпад на държавната политика в областта на здравеопазването. Против управляващото мнозинство гласува единствено жълтият Лъчезар Иванов, който по-късно обяви, че напуска групата на НДСВ. Независимите също бяха срещу правителството, с изключение на Христо Величков, който подкрепи кабинета.

Днес здравеопазването съвсем не е по-лошо от това през 2000 или 1999 г., отбеляза след гласуването депутатката от левицата Росица Янакиева в обяснението си на отрицателен вот. Според нея именно СДС е започнал здравната реформа по този лош начин, без материално осигуряване на системата. През последната година и половина са създадени условия за завишен контрол на здравната система, в резултат на което са намаляли безкронтролно изтичащите средства, няма големи натрупвания на задължения в болниците, няма хаос в доболничната помощ, категорична бе Янакиева.

Колежката й Фатме Илияз от ДПС също обяви, че е подкрепила кабинета в противовес на опитите на опозицията да трупа популистки дивиденти от дебатите, без да се предлагат реални решения. За пореден път стана ясно, че управляващото мнозинство няма алтернатива, коментира Илияз.

Правителството разполага с административния ресурс да подготви необходимите нормативни актове, за да се проведе реформата в сферата на здравеопазването, отбеляза и левият депутат Костадин Паскалев. Според него дебатите в зала са били полезни, но трябвало да бъдат разширени за всички публични услуги, които гражданите получават.

Съвсем естествено най-коментиран беше гласът "въздържал се" на депутатът от Коалиция за България Николай Камов. В специална позиция на Политическо движение "Социалдемократи" се обясни, че те не подкрепят вота, но не се противопоставяли категорично на мотивите, с които той е бил внесен. Според хората на Камов искането за вот на недоверие било неубедително най-вече заради факта, че негови автори са първоначалните изпълнители на реформите в здравната сфера. Според социалдемократите обаче правителството не спазвало предизборните обещания, дадени от левицата, в сферата на здравеопазването. От движението настояват за изпълнение на тези ангажименти.

Вотът на недоверие към правителството беше полезен, защото се видя, че опозицията не предлага истинска алтернатива на политиката, която провежда мнозинството, обобщи дебатите и премиерът Сергей Станишев.

„Само двама издъниха коалицията", отбелязва „Труд"

Със смазващото мнозинство от 163 гласа депутатите от БСП, НДСВ и ДПС пред очите на повечето министри отхвърлиха вчера вота на недоверие срещу правителството. Той бе внесен от десницата за провал в здравната политика.

Опозицията и независимите събраха 60 гласа срещу кабинета. Към тях се включиха двама от управляващите. Единият бе членът на ГЕРБ Лъчезар Иванов, който до вчера бе депутат от НДСВ. От левицата се отрони само още един глас - социалдемократът Николай Камов се въздържа. "Мотивите на десните за вота са основателни", защити избора си той.