Е, от 1 януари - сиреч след 3 денар става вредно и за джоба ни. По вредно, отколкото може да си го позволи средностатистическият българин.
За когото май почна да става вредно да живее на светло и топло, да яде месо, плодове, зеленчуци, да купува учебници на децата си, да се вози на влак.
И ако това, че вдигат цените на цигарите, може да предизвика саркастична усмивка у непушачите – “Нека ви е!” – то това, че откакто дойде на власт т.нар. правителството на социалната отговорност, като че ли се опитва да види докъде стига прагът на търпимост на българина, не може да се буди тревога.
Цените се качват. Къде с правителствено решение, къде по идея на някакви комисии за някакво си регулиране, къде тихомълком.
За увеличение на доходите никой дума не обелва.
Но ние сме свикнали. За такива неща като “20 процента от…”, като “незабавно и несимволично”, се говори на четири години веднъж.
По избори. И никога след това.
Едва ли някой ще възрази, че в Европа цените на цигарите са доста по-високи, отколкото у нас.
Само че някъде в отговорните институции около онзи жълт калдаръм в самия център на София хората май си затварят очите, че нивото на доходи в Европа също така е несъизмеримо с нашето.
Разбираемо е, че се опитваме да настигнем европейците. Но защо само по цени?
Вдигнаха цените на цигарите.
Обаче никой не се постара да обвърже това повишаване с развитието на тютюневия отрасъл, с увеличаване на изкупните цени на тютюна и подобряване условията на труд в тютюнопреработвателните предприятия.
Вероятно никой не си мисли и за подобно нещо.
Просто от джоба на пушачите държавата ще пълни онази необходима ниша, наречена бюджетен излишък.
Който обикновено се харчи по усмотрение в навечерието на избори.
Да се пуши е вредно. И пушачите получиха от правителството новогодишния си подарък.
Но всички знаем, че да се пие също е вредно.
Така че и любителите на високоалкохолните напитки да се готвят – с новите акцизи ще пият ракията си през крив бандерол.
Да ни е честито!