Сезонът на сапунките у нас си тече в типичен зрителски ритъм, но риалити форматите трайно са се мултиплицирали от ТВ екрана и на политическата сцена.

Очаква се с наближаване на майските избори театралните постановки и партийните сценарии да се развихрят с пълна сила.

А животът през пролетта е пъстър и разнообразен както в политиката, така и извън нея. Докато партиите в и извън НС си мерят рейтингите за пореден сезон и в пореден епизод, интересът на драгия зрител (избирател) бе насочен към новата междуинституционална сага „Да се надцакаме с ЦИК". От хигиенични съображение се надяваме не много избиратели да са гледали така наречените дебати в НС.

Докато в пленарна зала депутатите разгорещено спореха и смятаха на коя партия колко представители се падаха в състава на новата изборна комисия, „топката" бе отиграна от президента, който от позиция за дузпа, май изпрати топката (един член в ЦИК повече за ГЕРБ) в тъч.

С други думи, вместо да изпише вежди, държавният ни глава извади някое и друго око., той като противниковият отбор в лицето на парламентарното мнозинство, не се даде и отбеляза ефектен гол във вратата на опозицията, като не им гласува нито председател, нито заместник-председателското място в комисията.

Тук не можем да не се съгласим с лидера на опозицията Борисов, който чак от Брюксел ревна, че това е наглост. БСП и компания е крайно време да разберат, че все някога това им поведение спрямо най-голямата парламентарна партия - независимо дали им харесва или не - ще се обърне тотално срещу тях.

Но Борисов да се сърди преди всичко на „избора си за президент" Росен П. Безпомощен в президентската си липса на правомощия, леко унижен от новия Изборен кодекс и дюдюканията оня петък в пленарна зала и въодушевен от „воаяжа" си в Лондон, държавният глава реши да покаже мускули, издавайки указа за състава на ЦИК в леко нарушение на постановеното от закона - пък бил той и лош.

Така, той предизвика напълно първосигналната реакция на БСП и компания, които си „отмъстиха", оставяйки ГЕРБ без човек в ръководството на ЦИК.

О ще по-страшното е обаче, че така наречените политически сили явно все още само загряват за предизборното мачле.

Но както е тръгнало, ще стане като във футбола ни - стадион някакъв има, съдии - също, играчите подтичкват по терена, но трибуните празни.