Поредни тридесет сътрудници на бившия репресивен апарат на комунистическия режим, които след 1989 година са работили на високи места в изпълнителната власт, беше публикуван вчера.

Комисията по досиетата приключи работата си на пореден етап. Той няма да бъде последен. Ще има и още.

Но едва ли българското общество тръпне в очакване, в това отношение напълно можем да се съгласим с премиера отпреди година.

Почти никой вече не са интересува от архивите на Държавна сигурност. След 17 години на преход, дори и реваншистите, вече са уморени.

Тази комисия е абсурдно закъсняла. В някаква степен самата комисия е абсурдна. Най-малкото защото тя няма цел, задача.

Днес, вече 2008 година, никаква информация, никакви архиви, никакви имена и факти не биха могли да предизвикат един обществен катарзис. Българското общество безвъзвратно пропусна и този шанс.

Във вчерашния списък обаче се открояват имената на две видни обществени фигури. Те напомниха колко мръсна, нелепа и цинична е била системата на Държавна сигурност, колко абсурдно е било времето.

Вера Мутафчиева и Георги Данаилов.

Вера Мутафчиева -  дъщеря един от най-големите български историци в следосвобожденска България, и с право може да се нарече - един от първите български учени - Петър Мутафчиев.

Вера Мутафчиева е известна като изключителен учен османист, но и автор на над 30 художествени книги: "Книга за Софроний", "Случаят Джем", "Летопис на смутното време", "Аз, Анна Комнина", "Предречено от Пагане", спомените й "Бивалици", "Разгадавайки баща си", "Семейна сага" и др. Сценарист е на най-гледания филм в българската история - "Хан Аспарух".

Георги Данаилов - макар и да работи в областта на точните науки, негова страст, а според мен и призвание, е литературата. Голяма си популярност получава още с първите си книги: "Деца играят вън", "При никого", "Убийството на Моцарт", "До Чикаго и назад, сто години по-късно", "Къща отвъд света", "Спомени за градския идиот", "За Жан Жак Русо", "Усмивката на Пан", "Доколкото си спомням", "Весела книга за българския народ".

Мисля, няма нужда да се припомнят точните доказателства и фактите, изнесени от Комисията по досиетата. Не желая да отварям отново документа, вчера го отворих и затворих три пъти.

Най-вероятно информацията ще отмине, днес, утре, вдругиден вече няма да се шуми.

Предполагам, че дори и някакво обществено порицание няма да се случи. Както не се случи и т.нар. катарзис.

Далеч съм от мисълта за някакъв български елит, за някаква класа от интелектуалци, за дисидентство да не говорим - нито вчера, нито днес.

За българските интелектуалци, за големите българи си спомнят именно Вера Мутафчиева и Георги Данаилов.

Затова се обръщам лично, поименно и лично.

Госпожо Мутафчиева, господин Данаилов.......слушам Ви.

Искам не обяснение, оправдание, посипване на главата с пепел. Искам разказ.
За да попълня тази пропаст, която зейна вчера с доклада на Комисията по досиетата.

Искам разказ, който да сложа при "Къща отвъд света", "Спомени за градския идиот", „Доколкото си спомням", „Разгадавайки баща си", „Бивалици" и „Случаят Джем".
Тези книги стоят на нощното ми шкафче.

Тези книги съм купувала, живяла съм с тях, пораснала съм с тях.

Тези книги съм изпращала отвъд океана за онези, които живеят с мисълта, че няма да се върнат, но продължават да четат и да мечтаят на български.

Дори и днес, след информацията на Комисията по досиетата, отворих тези книги. Те ще останат на нощното ми шкафче и бих искала да посегна към тях, неразколебана.