Темата за мира извира отвсякъде. Така е и в България. И след управляващите, и сред опозицията има множество субекти, които говорят за мир, без обаче да обясняват как виждат неговото постигане и гарантиране. След трудно протеклата среща между Доналд Тръмп и Володимир Зеленски в последния ден на февруари беше логично да се очаква, че настоящата американска администрация ще направи промени, които могат да изправят Европа на нокти.

Поне като говорене и послания ЕС, Великобритания и Норвегия показаха готовност за адекватна реакция на резките движения на Белия дом. За да може обаче ЕС пълноценно да се ангажира със сигурността и отбраната на континента, е необходимо всички страни членски да имат готовност за това.

По време на отбелязването на 3-ти март военният министър Атанас Запрянов заяви, че Българската армия е способна да гарантира сигурността на страната, а малко по-късно премиерът Росен Желязков свика Съвета по сигурността към Министерския съвет. За заседанието покана получиха председателите на всички парламентарни групи, а темата беше - "Преглед и анализ на актуалната геополитическа ситуация и произтичащите от нея рискове за националната сигурност".

Съветът по сигурността е консултативен орган, който обаче е важен от гледна точка на решенията, които трябва да бъдат взети, и позициите, които да се изработят в условията на криза в системата за международна сигурност и с които страната ни следва да излезе пред международните формати, в които участва (най-вече ЕС и НАТО).

В конкретния случай заседанието на Съвета по сигурността бе важно и за самото стиковане на разбиранията на субектите в изпълнителната власт. Просто там има формации, които не споделят еднакви разбирания относно руската война в Украйна. Най-вероятно поканата към председателите на всички парламентарни групи е била свързана с очакване на премиера Желязков да получи подкрепа за позицията си и от някои опозиционни формации, например ПП/ДБ.

Веднага след края на заседанието Росен Желязков даде кратък брифинг с няколко акцента - България не може да избира между ЕС и САЩ, ние сме част от ЕС и партньори със САЩ. Обсъждали са се варианти какво би се случило при спиране на войната и при нейното продължаване. А също и как биха изглеждали нещата при оттегляне на САЩ и при тяхното оставане в процеса по търсене на решение.

Направи впечатление, че докато Росен Желязков даваше брифинга до него бяха застанали военният министър Атанас Запрянов и вицепремиера без портфейл Атанас Зафиров (настоящ председател на БСП). Това може да е знак, че дискусиите по време на заседанието на Съвета са протекли без напрежение и в конструктивен дух. От БСП винаги са обичали да говорят за мир. И по времето на Нинова, и сега това говорене продължава. То обаче все е било от общ характер и никога не е включвало идеи и мерки за неговото постигане.

Единствената съществена разлика между времето на Нинова и сега е, че тя непрекъснато говореше срещу оръжейните доставки за жертвата Украйна, докато Зафиров е далеч по-обран в този аспект. Не е казвал, че доставянето на въоръжение просто удължава войната или поне не го е казвал, откакто е вицепремиер.

Иначе твърдението, че не можем да избираме между ЕС и САЩ, е принципно вярно. Все пак трябва да е ясно, че страната ни е далеч по-интегрирана в ЕС, след като е пълноправна част от него. По отношение на отбраната обаче стратегическото партньорство със САЩ е установено отдавна, при това не само в рамките на НАТО, но и под формата на двустранни споразумения.

Със своята позиция Желязков де факто заявява, че надеждата му е въобще да не му се налага да застава пред подобен избор. Най-вероятно приблизително така ще бъде формулирана и националната ни позиция на Европейския съвет в четвъртък и въобще позицията, която страната ни по принцип ще представя пред международната общност. Подкрепа за Украйна, принадлежност към ЕС и надежда за ново сближаване на европейската и американската позиция - нещо такова ще говори Желязков в четвъртък.

Това би поставило страната ни сред групата европейски държави, които смятат, че пълноценна подкрепа за Украйна, без активно американско участие, не може да има (най-вероятно ще се оформи такава група). По всяка вероятност ще има и още две групи - такива страни, които ще искат продължаване и засилване на европейската подкрепа за жертвата, независимо от отношението на Белия дом. И групата на страни като Унгария и Словакия (най-вече те), които са предразположени към агресора.

Колкото до предложението на Урсула фон дер Лайен за развитие на отбраната в ЕС чрез финансиране в размер на 800 милиарда евро, то това е инициатива, от която страната ни трябва да се възползва. Европейският вектор на НАТО определено се нуждае от развитие и усъвършенстване. Поне засега няма основание да смятаме, че отношенията между ЕС и САЩ ще останат трайно толкова сложни, колкото са в момента. По-скоро това е един епизод от тях (може да е с по-кратка или по-дълга продължителност).

В този смисъл на намеренията на Фон дер Лайен може да се гледа точно като на засилване във военно отношение на по-голямата част от европейските страни членки на НАТО. В дългосрочен план включването в инициативата на Фон дер Лайен не би било избор между ЕС и САЩ, а едновременно подчертаване на принадлежността към ЕС и гарантиране на стратегическото партньорство със САЩ в областта на отбраната. Дори е много възможно в четвъртък в Брюксел премиерът да се окаже много по-активен по тази тема, отколкото по конкретния въпрос за Украйна и подкрепата към нея.

Тези теми обаче, макар и да изглеждат като два отделни въпроса всъщност, формират обща тематика, изразяваща се в едно цялостно разбиране за сигурността на Европа. И очевидно премиерът е наясно с това. Според него справедлив и траен мир е възможен единствено чрез гарантиране на сигурността на ЕС и Украйна. Върху което и от тези две измерения да бъде поставен акцентът, то участието на Европейския съвет в четвъртък би било пълноценно.

Украйна е част от Европа географски и културно. В този смисъл и украинската сигурност е част от сигурността на Стария континент. С Украйна ЕС би бил по-сигурен, по-стабилен и икономически по-силен. Ето защо руското посегателство срещу съседната страна е предизвикателство към Европа и може да се каже, че индиректно е посегателство и срещу нашия континент.

За да бъде разбрано всичко това обаче е необходимо мислене в континентален мащаб. Точно в този аспект България може да развие позицията си. Това би могло да стане именно на формати като този на Европейския съвет в четвъртък.

При общо три срещи, организирани от френския президент Еманюел Макрон и британския премиер Кийр Стармър, България получи покана само за една и то за онлайн участие. Страните от ЕС, които участваха пълноценно, са все с правителства, способни да разглеждат и да работят по разрешаването на въпроси от общоевропейски мащаб.

Очевидно страната ни все още няма изцяло такъв имидж пред европейските съюзници и партньори. Това може и да се дължи на продължителната политическа криза, в която изпаднахме през 2021 г., и на прекалено дългото управление от служебни правителства. Сега обаче ситуацията е друга и страната ни може да потърси по-активна и по-авторитетна роля в европейските дела, защото придвижването от периферията към сърцевината на ЕС е най-ярката еманация на българския национален интерес.

Може да се каже също така, че заседанието на Съвета по сигурността е осигурило мандат на премиера за участието на Европейския съвет в четвъртък. Преценено е неговите позиции да се основават на решенията на Народното събрание по темите, които ще се разискват на европейско равнище.

Това е нещо качествено ново в българската институционална практика и би било добре да се превърне в устойчива тенденция. Така премиерът (който и да е той) ще е сигурен, че по всяка една тема зад него стои първата по значение национална институция. Освен това подобен подход е в интерес на парламентарния характер на нашата държава. В парламентарната република Народното събрание трябва да е форумът, където се формулират и отстояват всички публични и секторни политики.