Хайде да правим филми от съдебните ни процеси

Държавата ни била в криза, икономиката в застой. Опозицията крещи - затъваме, Дянков ни успокоява - кризата мина. Наскоро пък американският посланик Джеймс Уорлик ни посъветва да привличаме инвеститори, развивайки филмовата индустрия. Речено сторено. Или поне донякъде - не можем да отречем, че съдебната ни система отдавна е взела нещата в свои ръце и неуморно ни затрупва със сценарии, които ако се появят на екран, със сигурност ще имат небивал успех.

И не е лошо да се замислим върху думите на Уорлик, защото само за последната няма и една година Българският съд „създаде материал" за впечатляващ кримисериал и то в няколко сезона.

Ако започнем отзад напред, последният сезон по пътя на логиката трябва да е посветен на мегаделото срещу братя Галеви - сочените за дупнишки феодали Пламен Галев и Ангел Христов бяха оправдани по обвиненията за организиране, участие и ръководене на престъпна група за изнудване и принуда.

Двамата „братя", заедно с техния приближен Красимир Оков, бяха оправдани по всички повдигнати срещу тях обвинения. Както се казва, пешкира обраха „работниците им". Апостол Чакалов - Тоци бе признат за виновен по обвинението за нанасяне на побой и причиняване на средна телесна повреда. Той получи една година и четири месеца лишаване от свобода.

За притежание на боеприпаси Владимир Ангелов - Стъклето получи една година и четири месеца, като от присъдите и на двамата се приспада времето, за което са били задържани.

Георги Градевски беше осъден на шест месеца пробация за непристойни действия. Георги Блатски е признат за виновен за нанасяне на средна телесна повреда и получи условна присъда от една година лишаване от свобода, с отложен срок от три години.

Така, само след 17 заседания, съдиите отсекоха: „Братя Галеви са невинни." Тук обаче изплува въпросът - Кому беше нужен целия този цирк? Пак много шум за нищо...

След зрелищната акция по задържането им през късната есен на 2008 г., когато качулати мъже в черно „щурмуваха" града на барикадите и имението на „Галеви" в село Ресилово, бе потвърдена обичайната практика - първо арестуваме и обвиняваме, после доказваме, ако можем.

Поне не можем да отречем, че съдебната ни система е последователна - случаят „Братя Галеви" много наподобява този на „Октопода", задушил страната ни. И там сеир колкото искаш, и там зрелищен арест, последван от тарашене на имоти, обекти и фирми, близки до Алексей Петров.

А това, което той преживя е достойно за главна роля в кримисапунка - унизителен арест (припомняме, че според разпространена информация Петров е бил арестуван два пъти, тъй като камерата на МВР оператора засекла и видеото, видиш ли, не се получило), 8 месеца „задържане под стража", мистериозно падане от леглото в килията, едно обвинение, после получи бонус второ. След това незнайно защо със замах пак „увисна" само с едно, за да се стигне до... „домашен арест". Но пак остана отворен въроса - той „октопод" ли е или не. И тук времето ще покаже...

Колко време обаче ще е необходимо на някои хора да се „натуткат" и нещата в държавата да тръгнат - не се знае...След скандалното решение на Софийски апелативен съд и вътрешният министър Цветан Цветанов, и градският прокурор Николай Кокинов, и главният прокурор Борис Велчев се заканиха, че това няма да остане така. Уви обаче те не се разбраха за сроковете, в които ще решат проблема...и ние, обикновените зрители, още чакаме „наказанието".  И дано чакането си заслужава, защото връщайки лентата, картинката се повтаря.

И така...отиваме два сезона назад. Действието се развива през лятото на 2010 г., когато „пламна пожар" с т.нар. „килъри". Да, точно така..онези „килъри" 1 и2, които вдигнаха рейтинга на силовия министър до небесата. Масови арести, гръмки заглавия в медиите, „напечена" програма в сутрешните блокове, за да се стигне до обичайната развръзка при знаковите дела у нас. В случая - свобода срещу „подписка". Това съдийско решение буквално вбеси дори премиера Борисов. Той, заедно със силовия министър и ред колегията от прокурори и съдии се заканиха, че това няма да остане така. И то не само, че остана, но се повтори, че и потрети...

Преди сагата с поръчковите убийства пък държавата се тресеше от братята Маргини и „купона" около тях. Но и там действието се развиваше по познатия сценарий - общо взето само лицата се сменяха...

Е, явно съдебната система е болна и то сериозно болна. Дано само да не се окаже, че това заболяване е неизлечимо, защото тогава става страшно. Става страшно не само за съда като институция, но и за кабинета „Борисов", който многократно е парадирал с опитите си (макар и в повечето случаи само на думи) да изчисти името на България като най-корумпираната страна в Евросъюза.

Часове, след като Кюстендилски окръжен съд оправда дупнишките „братя" Ройтерс написа: „Български съд създава проблеми за правителството". Агенцията отбелязва, че проваленото дело срещу тях ще създаде пречка за дясноцентристкия кабинет на Бойко Борисов, който дойде на власт с обещание да се пребори с организираната престъпност.

Галев и Христов се превърнаха в символи на безнаказаността в България, след като вратички в закона им позволиха да се кандидатират за парламентарните избори през 2009 година, докато чакаха да започне дело срещу тях. След като се регистрираха за участие в изборите, двамата бяха освободени под гаранция от 50 000 лева, но не бяха избрани за депутати, което щеше да им осигури имунитет от съдебно преследване. Двамата бивши полицаи, чието минало и бизнес са обвити в мистерия, бяха оправдани по обвиненията за рекет, пише още Ройтерс.

За разлика от световните медии, нашите управници не понечиха да коментират съдийските решения от Кюстендил. Може би си дадоха няколко часа за размисъл, за подготвят словото си и да поемат глътка въздух преди да ни залеят с поредната доза обещания. А може би имат нужда от почивка от напрегнатата програма „Първа копка", тъй като и вчера премиерът Борисов не изневери на себе си и откри „нещо" ново - новата сграда на ГДБОП за 8 милиона лева. Похвално, похвална е и работата на антимафиотите.

Кога обаче ще можем да похвалим и българските съдии - въпрос с повишена трудност. И пак опираме до времето и чакането...защото, както личи поука, няма. И както традицията повелява - всяко чудо за три дни. А традициите са за това, за да се спазват. Ние определено се оказахме големи традиционалисти...и защо не, след като и вълкът сит, и агнето цяло.

Но докога? Отговорът е прост - докато Брюксел не ни натисне и „Цецо" не извади от ръкава си някой „симпатичен" арест, който да завърти колелото отново. Иначе лошо, не правим добро впечатление на европартньорите ни. Не може просто да си седим и да не си мърдаме пръста.

Или пък може...защо да се тормозим, след като системата работи, а всяко чудо е за три дни... А и така, ако се вслушваме в съветите на американците, може родният Холивуд да произведе „нещо", достойно за Оскар.

Но нека управляващите не забравят, че всяка лента си има край и рано или късно се стига до него...или сменяме сценария, или сменяме продуцентите...