51% или около 2.8 - 2.9 милиона от българите над 12-годишна възраст копират за лично ползване аудиовизуални произведения - обект на авторско право. Това отчита национално представително проучване "Копиране на съдържание за лично ползване в България оценка на справедливото обезщетение за притежателите на права".
Проучването е проведено от "Алфа Рисърч" в периода февруари-април 2025 г., по поръчка на сдружението на авторите на музика, текст и аранжимент "Музикаутор", с финансиране от Международната конфедерация на дружествата на композитори и автори (CISAC). Информация за резултатите е публикувана на сайта на "Музикаутор".
Най-често се копира музика. Следват видеоклиповете, снимките и изображенията, текстовите материали с книги и статии и филмите. Хората до 29 години копират повече музика и видеоклипове, а от възрастовата група 30-65 години - книги, статии и снимки.
Произведенията се копират най-често на смартфони, следвани от компютри и лаптопи, USB памет и облачни сървъри.
От "Музикаутор" посочват, че за последната година от разрешеното копиране за лично ползване загубите за притежателите на авторски права се оценяват на около 27.9 млн. лева. Според сдружението това показва необходимостта от въвеждане на ефективен механизъм за частно копиране в България, който да компенсира авторите и да насърчи устойчивото развитие на културния сектор.
Представеното от "Музикаутор" проучване е проведено на две части. В първата част са обхванати 1093 души над 12-годишна възраст в цялата страна, анкетирани за навиците им в областта на копиране на съдържание за лично ползване. Втората част изследва навиците на 1170 потребители на възраст над 12 години, които са копирали съдържание през последната една година.
Данните сочат, че нагласите към записването на аудиовизуално съдържание за лично ползване в България не се различават значително тези в Европа. От "Музикаутор" отбелязват, че във всички европейски страни обаче има развит работещ механизъм за обезщетение на авторите, който не засягат крайния потребител.
От сдружението уточняват, че например във Франция приходите от отчисления от частно копиране се използват за инвестиция в културни събития и като обезщетение на творците. Приблизително 75% от събраните средства за частно копиране отиват направо при автори, артисти и продуценти на музика, филми, сериали, книги и произведения на изкуството, които се тиражират масово и свободно. Останалите 25% от парите се използват за подкрепа на културни събития, нови творби, концерти, филми, фестивали, театри, панаири на книгата и др.
"Изследването ясно показва необходимостта от въвеждане на ефективен механизъм за частно копиране в България", категорични са от "Музикаутор" като изтъкват, че България остава единствената държава в Европейския съюз, която не е въвела механизма за частно копиране по пълноценен начин. От организацията подчертават, че липсата на компенсаторен механизъм за копиране на съдържание ощетява творците и възпрепятства устойчивото развитие на културата у нас.
"Това е разговор за нови перспективи и за допълнителни инвестиции в българската култура и изкуство. Един успешен и резултатен механизъм за частното копиране ще даде на родните творци възможност да развиват мащабни проекти с широк обхват и въздействие", коментира изпълнителният директор на "Музикаутор" Иван Димитров.
От сдружението обясняват, че частното копиране е правна възможност, която позволява на физическите лица да правят копия на защитени с авторско право произведения за лично ползване, без да е необходимо предварително разрешение от носителите на правата. Това включва копирането на музика, филми, книги, снимки и други творчески произведения без копията да се използват с търговска цел и да се разпространяват публично.
USD
CHF
EUR
GBP
