Няма по-голям късмет от това, една държава да има управляващи, които се развиват, които вървят от по-малкото към по-голямото и непрекъснато окрупняват действията и замислите си.

За наше щастие случаят с българския премиер е точно такъв. Визията му се разширява непрекъснато, мащабите на мисленето му - също.

До скоро критиките му громяха Станишев и Тройната коалиция, после в кюпа на лошите влезе и президентът Първанов, а тези дни с генералски размах обяви за „серсеми" всички, имали нещо общо с властта през последните 20 години.

Единственото, което ни остава сега е със затаен дъх да следим как министър-председателят чисти 20-годишните „авгиеви обори" на българската политика.

И в името на просперитета на държавата и на нашия собствен - му желаем успех и стискаме палци!

Само едно нещо е притеснително. Премиерът отново зачести заканите си да хвърля мандата и да отива на нови избори.

Тук няма да говорим какво ще изтърве страната през този „ничий" период, в който се съставя служебен кабинет, тръгва предизборна кампания, после нов парламент, нови министри, нови кабинети и т.н., и т.н.

Все време, което може да се отрази пагубно в контекста на кризата.

Въпросът обаче е и какво може да изтърве ГЕРБ. Разбира се социолозите имат тежката дума, но едва ли партията на Борисов може да разчита на едни безметежни евентуални избори.

Няма да е чудно, ако се окажат в ситуацията на един срещу всички. И леви, и десни и централни, и всякакви ще скочат срещу настоящите управляващи - такава е логиката на политическия ни живот.

Разбира се има вариант Борисов да предложи предизборна коалиция на тези или онези, но като си го знаем, това е почти невъзможно.

Хората пък може да се запитат, защо, след като го избрахме и му дадохме властта, сега по никое време се отказва от нея. Дали наистина може да управлява и има с кой да го прави, или...

Странно е наистина, след като с огромно избирателно доверие си дошъл на власт, за осем-девет месеца (през които, както се казва, още не си научил коридорите на властта си) десетки пъти да заплашваш, че ще правиш нови избори.

И това при положение, че никой от опонентите ти сред големите играчи, не иска това от теб. Нима хората от ГЕРБ са мислили, че през 4-годишния им мандат опозицията ще си трае, а синдикати и социални партньори само ще им ръкопляскат?

Заявката и готовността за власт е именно да можеш да се оправяш във всякакви политически, икономически и социални ситуации. В противен случай нямаш място на „Дондуков" 1.

Та, през евентуалната предизборна кампания подобни въпроси и теми ще се въртят непрекъснато и едва ли на тях ще може да бъде отговорено само с обвиненията към предишни, по-предишни и по-по-предишни управления.

Едни нови избори могат да изненадат лошо ГЕРБ и да пратят в парламента доста по-малко гербери от сега. Това пък означава невъзможност от съставяне на самостоятелен кабинет, а след това и всичко, което до болка си го знаем.

Така че, по-добре е за момента г-н премиерът да се съсредоточи в управлението на страната, което народът му даде, гласувайки за него. Да скрие дълбоко в джоба си оставката и да мисли за следващите повече от 3 години власт.

Власт, която минава през удари от опозицията, през синдикални протести и стачки, през (няма начин) народно недоволство. Това е.

Та нали, който се бои от мечки...