Тръгна българското дело срещу либийските офицери мъчители, заведено от софийска градска прокуратура.

Срещу 1 генерал и 10 висши либийски офицери софийска градска прокуратура повдигна обвинение за психически и физически издевателства, като последните са сравними само с тези на „Светата инквизиция„ от Средновековието.

Безспорен е фактът че българките са подлагани на чудовищни гаври, каквито само едни болни мозъци могат да измислят.

Някой ще каже, че офицерите мъчители са изпълнявали заповеди.
Това е така, но едва ли тези, които са им заповядали, са измислили в детайли издевателствата, на които са били подложени продължително време нашите сънароднички.

Нека всеки да поеме своята отговорност - и възложителите, и изпълнителите.
Оттук нататък обаче много време ще се говори и пише за изпълнителите.

Забележете, цял генерал от либийските сили за сигурност не се посвенява лично да измъчва и да се гаври с 5 българки, а какво да кажем за неговите колеги.

Все пак нашето дело срещу либийските мъчители какво може да постигне?

Столичният градски прокурор Николай Кокинов заяви, че следователите от Национална следствена служба ще направят опит лично да отидат в Либия и да разпитат обвиняемите.

Ако това не стане, делото ще се гледа без снемане на показанията на офицерите мъчители.

Ако се стигне до присъда, ще настояваме либийските офицери да бъдат предадени на българската прокуратура и да излежат присъдата в български затвор.

Тук вече възникват много въпроси.

Първият - не е ли прекалено закъсняла българската реакция за започване на Контрапроцес.

Любителите на историята си спомнят, че по времето на лайпцигския процес се водеше и контрапроцес в Лондон. В крайна сметка обаче всичко се реши в Лайпциг.

Другите въпроси са свързан с един много важен факт и той е че има голяма вероятност „закъснялата българска реакция „да влоши нелекото положение на българските медици".
Явно либийската страна е разполагала с информация от осведомени източници и повдигна ново обвинение срещу българските медици - този път за оклеветяване на служители на либийските сили за сигурност.

Последните едва ли ще се съгласят да дават показания пред български следователи, още повече, че те вече бяха съдени и оправдани от либийски съд за действията си.

И накрая, ако се стигне до присъда, как тя ще бъде изпълнена, какво ще правим, ако Либия, както е правила в много случаи, откаже да предаде осъдените свои граждани в съдилища в други държави.

Днес, при повдигането на обвиненията в софийската градска прокуратура бе казано, че либийските офицери-мъчители, осъдени от български съд, могат да бъдат предадени на българската прокуратура от трета страна.

Това означава, че поне ако не можем да постигнем друго, има вероятност да лишим въпросните офицери от възможността да напускат пределите на Джамахирията.

И ако това ни е „моралното удовлетворение", струва ли си да хвърляме толкова усилия за едно дело, което по всичко личи, че ще се гледа задочно, задочни ще бъдат и присъдите.

Тогава за какво ни е всичко това, след като това дело най-вероятно няма да доведе до освобождаване на българските медици.