Преди близо две десетилетия, когато за последен път изпитах разочарованието да бъдa излъган от "политическия си представител", бях един от малкото сред познатите ми и единственият пълнолетен в семейството ми, който не гласува. Днес "моята партия" е с рейтинг 80% и почти никой от познатите и никой в родата не упражнява правото си на глас. И защо ли някой, който гледа сериозно на гласа си и не е ангажиран с определена кауза, би го дал на която и да е партия или представител във фалиралата ни политическа система.

Не че в нея, политическата система, няма твърде много симпатични и достойни хора. Просто почти никой не вярва на сериозно, че в настоящото състояние на демократическата ни среда, гласуването може да промени каквото и да е. Дори голяма част от гласуващите... сигурен съм.

Друго, в което съм сигурен, е че темата за избирателната активност ще бъде старателно заметена под резултатите, няколко гръмки скандала, които без съмнение ще избухнат в близките дни... ако вече не са избухнали към момента на публикацията на това мнение.

Ние, медиите, в търсене на поредната сензация и вниманието ви (просто си вършим работата), ще отразим за вас поредната извънредна ситуация до най-дребната подробност. Знаково убийство, скандал в парламента, "братоубийствен сблъсък" в европарламента, напада ли ни Русия, не ни ли напада Русия, катастрофа, НСО, катастрофа с НСО, ще има ли изтребители F-16, няма ли да има, вали ли сняг, не вали ли, пек, порой, суграшица...

Сигурен съм, че битката ще се пренесе на терена на вечното дерби между сини и червени, които ще се хвърлят на 110 процента срещу опонентите от враждебния "комунистически" или, съответно, "капиталистически" лагер.

А междувременно войната по пътищата ще продължи. На живот и смърт. Буквално. Ще продължи и поскъпването, ще продължи опростачаването, ще продължат заменките, ще продължат и незаконните строежи, Скопие ще продължи да ни краде историята. Качеството на храната ще продължи да пада. Парите от Фонда за възстановяване на ЕС ще продължат да не се реализират. И никакво правителство или политик не може да го спре. Няма воля, няма сила, няма желание.

Междувременно е "Петрохан", където всички трезвени, освен всички, които се изредиха в политическата и правозащитната ни системи от случая насам, виждат, че са замесени важни политически играчи, че има някаква потайна дейност с изходи към Сърбия и Турция, униформени "рейнджъри-пещерняци" курсират между границите с бус, носещ гордото име "Държавна агенция". Но за тях важното е колко е отворът на... както по невнимание чух на една скорошна пресконференция и дали Калушев не е...?

Междувременно е подправянето на данните за инфлацията и дефицита, за да ни приемат в еврозоната, където цените, които нямаше да станат от лев в евро, станаха от лев в евро, че и тръгнаха още нагоре. Междувременно, благодарение на дългогодишните шашми в енергетиката, хората едвам си плащат отоплението и горивото, а бизнесът стене под непосилното бреме да се конкурира с европейските компании при тези условия. Междувременно продължават беззаконията в строителството, туризма, които вече вземат човешки и финансови жертви, предвид рекордно лошия сезон и онова, което се случи на "Елените". Последствия? Да не съм те чул.

Междувременно населението продължава да намалява с една от най-високите скорости в света, без някой от политиците да забелязва това. Здравеопазването е в колапс, спорта, образованието и дори природата.

Това, което обаче е важно за политиците, и те ще направят дори немислимото, за да го получат, е той, електоратът, да отиде до урните в уречения ден.

Но вече е много трудно да го скрият от вас - 80-те процента, да се повторим: политическата система е тотално фалирала и при антирекордната 20% избирателна активност (ако включим и гласувалите кой знае защо с "Не избирам никого" към негласуващите) - тя е тотално делегитимирана. Хората, във все по-голямо множество, отказват да участват под каквато и да е форма в цирка, наричащ се българска политика.

Хората, макар и да сме масово глупави, кой по-рано, кой по-късно, осъзнават, че няма смисъл дори да си правят труда да отидат до урните в близкото училище. Че няма смисъл дори да включват телевизорите си, за да видят новините или коментарно предаване... Ограничават се да видят резултатите и да теглят една майна. Че няма смисъл дори да си мръднат пръста и да кликнат телефона, за да прочетат сензационното изказване или разкритие на някой политолог или депутат за светлото ни европейско бъдеще или потресаващ случай на корупция.

И съм сигурен, че когато кажете, че вече не го правите, започват да ви обясняват колко е важно да гласуваш... за по-малкото зло, за да свалим процента на тези, за да им е гадно на онези и куп други увещания в зависимост от предпочитанията на убеждаващия. Хващаш се веднъж, хващаш се дваж, но накрая започваш да забелязваш, че икономиката все повече се влошава, а социалното напрежение - увеличава. А някой се обогатява?

И това е само малка част от нещата, които могат, а и трябва, да се кажат за тотално фалиралата ни политическа система, която стократно доказа, че е абсолютно неспособна да се справи със страшните предизвикателства на нашето време. Остава ни само да се молим за спасение, незнайно откъде.

И... нема да им стъпим (на изборите)!