Въпросът от заглавието е по-скоро реторичен. Защото отговор няма, или ако има, той е римейк на констатацията, че човек не избира роднините си, в случая - една държава не избира съседите си.

А спокойно можем да кажем, че историята не е била особено благосклонна към нас откъм съседи.

В интерес на истината управляващите направиха каквото можаха. Започнахме процедура в съда в Люксембург с искане за компенсации за огромните загуби, които понасяме.

Премиер и министър на земеделието на крака им отидоха на гърците да молят вдигане на блокадата. Фермерите обаче - добри потомци на дедите си - казаха „да", мръднаха тракторите си за малко и после, хайде - обратно на пътя.

Странен начин наистина да отстояваш исканията си - като вгорчаваш живота на други, нямащи нищо общо с твоите проблеми.

От Атина сигналите са още по-тревожни - пари няма за фермерите, сиреч - блокадата може да продължи неизвестно докога.

А може би дотогава, докато на гладните, измръзнали и особено изнервени тираджии не им писне и не тръгнат с 20-30-тонните си камиони срещу гръцките трактори.
Е, тогава ще стане интересно.

Все пак, не е ли време Европейският съюз да покаже защо е съюз. Фразите „оправяйте се двустранно", да се разбира - „сами", някак си не вървят.

Няма начин Брюксел да не може да „помогне" на Атина. Дали с натиск, или с пари, все тая. Стига фермерите да се приберат с тракторите си по къщите и пътищата да се отпушат.

Иначе или ще чакаме до ранна пролет, когато да се надяваме тракторите ще отидат към полята за ранната оран, или блокираните шофьори ще вземат нещата в свои ръце.

Без да му мислят за дипломация, международни спогодби, суверенитети и прочие.