Какво правим с Бургас-Александруполис? Ако човек се опита да следва логиката на изказванията на правителството срещу проекта и решенията на МС, определено ще стане шизофреник. Нееднократно премиерът Бойко Борисов заяви, че България вече не се интересува от участие в проекта.

Последователен в позицията си, министър-председателят неколкократно дава да се разбере, че България възнамерява да се оттегли от партньорството с Русия и Гърция, след като приключат изследванията за влиянието на проекта върху околната среда.

В Google може да бъде намарен цял "архив" с позицията на премиера срещу Бургас-Александруполис. Обаче днес - 13 юли 2010 година, правителството решава да увеличи капитала на "Проектна компания нефтопровод Бургас - Александруполис БГ" - ЕАД чрез емитиране на 150 броя нови акции на стойност 150 000 лева. Ресурсът е минимално необходимият за изпълнението на оперативната дейност на дружеството и за неговата издръжка до окончателното приемане на решение относно възможността за изпълнение на проекта „Петролопровод Бургас-Александруполис".

Средствата от увеличението на капитала са предвидени и за изпълнение на ангажиментите на дружеството като акционер в международната компания „Транс Балкан Пайплайн Б.В.", регистрирана в Амстердам и създадена по силата на споразумението между правителствата на Русия, България и Гърция за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода. Важно е да се отбележи, че не за първи път се увеличава капиталът на проектната компания. Такова увеличение имаше и през миналата 2010 година, когато кабинетът "Борисов" увеличи капитала й от 50 000 лв. на 200 000 лв.

150 000 лева държавни пари може и да не са кой знае какъв разход, ама да издържаме една компания да извършва едни дейности, резултатът от които, ако вярваме на премиера, излиза че са напълно излишни, май идват множко. И се питаме защо?

Защо, ако няма да реализираме проекта, трябва да даваме "пари на вятъра". Ако тези 150 000 лева са ни излишни, все можем да ги инвестираме в нещо по-дългосрочно и сигурно като реализация - например достъпна градска среда, обновяване на някоя градинка или парк.

От тези действия става видно, че въпреки кризата, дупката в бюджета, "опосканата държава" все пак имала едни излишни пари, които да влага в проекти с неясно бъдеще. Поне така излиза!

Но пък няма средства изцяло да финансира трансплантацията на деца в чужбина. За здравето на децата на България трябва лимит!