Политическите сеизмолози тепърва ще изчисляват силата на труса, следващ финта на АБВ и оставката на вицепремиера Калфин.

Странна оставка, предвид, че е дадена пет дни преди конгресът на АБВ да се произнесе дали изобщо Първановите хора ще се махат от властта.

Макар че може би е ясен знак, че решението е взето, а висшият партиен форум само ще го официализира.

На пръв поглед обаче, поне за момента, печелившият се казва Патриотичен фронт. Симеонов и Каракачанов ще трябва да почерпят Ивайло Калфин и съпартийците му, тъй като вдигнаха изключително много акциите на патриотите в парламента и властта.

Това се отнася – разбира се в много по-малка степен, за всички блуждаещи из пленарна зала неидентифицирани депутати и групи, готови да играят последователно играта на плаващото мнозинство.

Тежки дни за Борисов обаче. Хем ще трябва да демонстрира самочувствие, хем да разчита на парламентарна подкрепа на чепатите „патриоти” и комплексираните и все още гладни реформатори, не дай, Боже – на винаги готовите да помогнат депесари.

Сега ще проличи доколко ГЕРБ са се вкопчили в управлението и ще го отстояват, обяснявайки, че най-важна е стабилността, която именно те гарантират.

Е, метафори за ситуацията много, вече се употреби поизтърканото за плъховете и потъващия кораб, макар че в парламента мнозинството е на депутатите, които не искат предсрочни избори.

Това гарантира на Борисов и ГЕРБ управлението, макар бурно и нервно.

Дали пък случващото се няма да накара „генерала” да се пробва да смени адреса си с отсрещния. И 5 години безоблачно да приема и изпраща гвардейски роти... Но тогава може да изгуби контрола върху партията, а той иска всичко – и сит вълк, и цяло агне.

До месец-два, пък може и по-рано, ще разберем и на какво се дължи фръцването на АБВ. И дали първият телефон, набран от новия соцлидер Нинова след избора й не е този на Георги Първанов...