Как може една майка да изостави детето си? Този принципен въпрос се върти от няколко дни по всички медии – вестници, телевизии, радиа. Въпросът се задава и отговарят специалисти – социални работници, психолози, министри и зам.-министри. Естествено, всички са шашардисани, не намират думи, възмутени са, укоряват.

Видяхме лицето на детето, лицето на плачеща майка, лицето на плачещия баща, на прабабата , на приемните родители. Видяхме всичко и всички под принципния въпрос „Как може една майка да изостави детето си?“ Нито видяхме, нито чухме обаче отговора – как да не може.

Министър Калфин в отговора си на същия принципен въпрос спомена „майчинския инстинкт“. Да, той съществува, но принципно. Дивите животни, когато са затворени от човека, често изоставят малките си, понякога се случва и по-лошото - изяждат ги. Проблемът е в ненормалната среда, която е пречупила инстинкта им.

Далеч съм от мисълта да сравнявам майката, оставила детето си, с лъвицата от зоопарка или тигрицата в цирка. Принципният въпрос „Как може една майка да изостави детето си“ и разсъждаването върху майчиния инстинкт обаче притеглят случаите под общ знаменател. И налагат общ извод – ненормалната среда.

А всички въпроси за случая от Пловдив бяха насочени много лично – към майката повече, по-малко към бащата.

И не, тук няма да говоря нито за безработицата, беднотията, унизително ниските социални плащания за деца, та дори и инфраструктурата, непозволяваща, ако живееш в едно населено място, да работиш в друго и т.н. От репортажите разбрахме, че майката е трайно безработна, че двете й по-големи деца се отглеждат от прабаба си, че все пак бащите им помагат, но единият е в чужбина, че бабата също е в чужбина (за дядо не се спомена), че бащата на най-малкото дете е безработен, че живее с родителите си, че бащата на едно от другите деца обвинява майката, че е лъжкиня, манипулатор и т.н. Разбрахме за цялата бедност, нищета и отчаяние, всъщност хаос.

Има обаче и още.

Две дена след този случай изследване на „Галъп интернешънъл“ установява пълно единодушие сред българите по един проблем – 95% смятат, че майките с деца по-трудно си намират работа. Освен това близо 40% уверени, че за мъжа е по-лесно да получи по-висока заплата от жената за една и съща позиция.

Какво да се каже за една майка в България, повече?

Но има и още.

Ден след скандалния случай на изоставянето и ден преди изследването на „Галъп“ излезе статистиката, че България за поредна година е с най-висок отрицателен естествен прираст на населението в Европейския съюз.

Намалението за поредна година се отнася за всички области и важи както за селата, така и за градовете.

Това са данните, които изнесе Съветът по демографска политика към Министерския съвет ден, след като една майка изостави бебето си.

И уверено под тази статистика този Съвет, който със сигурност просто за поредна година се запознава с трайно същите данни, излиза с План с 12 стратегически направления с мерки за преодоляване на демографските дисбаланси, свързани с ниската раждаемост, високата смъртност и т.н.

Можете да ги прочетете някъде си. Нито една от тези точки няма да помогне – нито на майката, която изостави детето си в Пловдив, нито на която и да е българска майка.

С добри пожелания и красиви думи дете не се храни и гледа.

Затова излизам с предложение – въпросният Съвет за демографската политика към МС да дари годишното си възнаграждение за положения труд на майката Лилия Д. Така поне ще се осмисли някак си съществуването на този Съвет.

Защото с разглеждането на данни и писането на пожелателни, но добре звучащи на административен език стратегии и стратегически мерки за бъдещи политики това няма да стане.

Не знам защо, но съм убедена, че със събраната сума майката Лидия Д. ще може да си купи дом, където да гледа детето си.

PS към Съвета – в България продължават годишно да се изоставят около 2000 деца. 2000 деца годишно, при намалена раждаемост и въпреки всички стратегии, концепции, проекти, политики, мерки и т.н. Спрямо брой родени деца и спрямо обща численост на населението по традиция оглавяваме черния списък.

Кой ще хвърли камък по майката?