Особеностите на българската политика (да не се бърка с руската поредица филми за готините пияндета) се проявиха с пълна сила през последните дни.

Законова промяна, касаеща нещо - твърде далеч от обществеността, е на път да се превърне в прелюбопитен детайл, показващ какви ги вършат битуващите по върховете на политиката ни.

Едва ли са мнозина тези, които знаят кой е Йордан Бакалов. И с право.

Но около поста на шефа на военното ни разузнаване се образува една мешаница, от която не се знае кой как ще излезе.

Фактите - преди дни по предложение на БСП - с подкрепата на ГЕРБ, бе приета промяна в закона, която казва, че шефът на въпросното разузнаване трябва да е военен - какъвто Бакалов не е.

Реформаторите вдигнаха олелия, която стана още по-оглушителна, след като към нея се присъедини премиерът.

Борисов пое две предизвикателства - да разубеди депутатите си и да повлияе на президента, които можехме да наречем твърде тежки, ако не се намирахме в България.

Първо, той обяви, че харесва Бакалов и че не вижда защо, при положение, че се касае за военно разузнаване, да няма цивилен началник. И второ - изрази надежда президентът да наложи вето върху законовата промяна (което ще я върне в парламента за окончателно гласуване).

Горките депутати от ГЕРБ. Ще им се наложи бързо да преосмислят категорично заетата позиция, че шефът на военното разузнаване трябва да е военен. Явно в предизборната суматоха са забравили предварително да „стиковат" гласуването си с мнението свише.

Много по-тежко обаче ще е за президента Плевнелиев. Той е поставен почти в патова ситуация, а и всички него гледат, защото военният министър не прие оставката на Бакалов, чакайки благата вест от президентството.

От една страна е заплахата - ако пусне законовата промяна, да го обвинят в левичарство, което той не иска да го спохожда дори в най-кошмарните му сънища.

Но ако наложи вето - пак лошо. Веднага ще се намерят гласове - и то силни, които да го посочат с пръст - ето, послуша „съвета" на Борисов и ще тръгнат импровизации за идващите президентски избори, Плевнелиев-Борисов-ГЕРБ и т.н.

Най-вероятно обаче е президентът ни да избере по-малкото зло и да наложи вето. И без това доста се е изприказвало как „слушал Борисов и му топлел стола", така че повече от това няма накъде.

Но пък ще получи аплодисментите на реформаторите, които да го сгряват в идващите зимни месеци и президентската битка след това, както и благодарността на военния министър, чийто фаворит е Бакалов.

Може би е напълно нормално цивилен да води военното разузнаване, така че горният сценарий да ни доведе до „хепи енд". Но остава въпросът „кой и как води парада?"