Във виетнамската война един американски генерал за минути оставал сам, встрани от битката. По време на последващия процес, той бил обвинен и за тези мигове самота.

Запитан защо е абдикирал за минути, военният отговорил, че в това време си е задавал три основни въпроса, чрез които по-късно е вземал решение.

Въпросите били: "Какво става? Какво не става? Какво мога да се променя?".

В момент, когато Европа пламти от нарастващ социален, а по-късно - икономически, религиозен, енергиен проблем, малцина са държавните лидери, които биха отговорили честно на тези въпроси. Техните позиции са оспорвани, те са осмивани, оплювани, обвинявани и заплашвани.

Но въпросът е дали тези, които ги заплашват днес, ще поемат някаква отговорност в бъдеще за своите настоящи решения. Защото изборът не е между Меркел или Орбан, а между популизма и мъдростта. Защото винаги има утре и в перспективата на това утре вземаме решенията си днес.

Защото човек е призван да защити дома, семейството и приятелите си. Да ги защити като запази и своето, и чуждото достойнство.

В момент, когато всички дружно в хор определят къде е истината и какво е "правилното", е много трудно да покажеш мъжество и да отстояваш решението си в бъдеще. Но нали затова хората избират лидерите си - за да бъдат по-мъдри, неподатливи на общото говорене, честни и предвидливи. Дали решенията днес ще се окажат достатъчно мъдри утре?

Има избори, които човек трябва да направи и да извърви пътя до реализирането им сам. Независимо дали касаят настоящето и бъдещето на една държава, на един град или за едно семейство. Те са трудни, но изключително важни. Ориентир за тях е близостта им до истината.

Истината е първата жертва на всеки конфликт. Тя е стремежът и оправданието. Тя е непроменимият ориентир за нашите избори. Ако я пренебрегнем днес, ще ни удари утре. Ако я предпочетем днес, макар и да е премълчавана от всички други, ще имаме смелост да извървим пътя до нейното утвърждаване.

Избор винаги има. Въпросът е дали със или против съвестта.