Когато премиерът говори - медиите ще си мълчат, няма да задават въпроси, ще слушат и осмислят казаното. Шах и мат за журналистите, извикани в петък сутрин рано-рано от кабинета на служебния министър-председател Огнян Герджиков, за да чуят резултата от ревизията на второто управление на Бойко Борисов.

Оказа се, че те са поканени за изявление (и за директно включване в сутрешните блокове). Без въпроси. Дори звуковата система в залата се оказа изключена, за да няма нежелано медийно питане.

Не че казаното предполагаше въпроси. Очакването за това какво ще покаже ревизията май се оказа по-голямо от разкритото. Или май всички знаехме къде са пукнатините на предишната власт (и в кой коалиционен партньор). Тоест, новина нямаме.

Може би и затова микрофоните замлъкнаха. Само да припомним, че първото правителствено заседание завърши с изчитане на решенията и без въпроси, тъй като нямаше фигура, която да отговаря.

Но все пак няма как да не сме любопитни при заявката на Герджиков към Борисов: "Няма да ви счупя хатъра, ревизия ще има" (обещание, дадено при предаването на властта в МС пред медиите и зрителите).

Днешният доклад, както обясни самият министър-председател, нямало как да е обстоен за 14 дни проверка. Или мълчанието се налага заради извода, че министрите на Борисов нямали сериозни пропуски при възлагането на обществени поръчки (това посочва ревизията)?

И все пак, работата на медиите е да питат. А властта - да отговаря. Дори и когато отговорите не са такива, каквито се очаква. Баланс е нужен. Или пък угодия няма. Въпрос на гледна точка и на напасване.

Премиерът Симеон Сакскобургготски беше прекалено скромен в изказванията си. Бойко Борисов пък бе критикуван заради прекомерните му публични изяви в първия мандат. И той почти замлъкна във втория. Може би след смяната на властта на Дондуков 1 и 2 всички очакваме нещо повече, нещо по-различно. Повече въпроси и повече отговори! Не гръмки заявки и неизпълнени обещания.

Нищо лично! Но остава горчивият привкус, че някой се опитва да скрие премиера или поне да му затвори устата.

А Огнян Герджиков е опитен парламентарист, обигран оратор. Известен е с пиперливото си чувство за хумор. Бивш председател на 39-то Народно събрание, професор и преподавател, юрист. Може да се справи с неудобните въпроси и конфузните ситуации (показа го и на безвъпросния отчет в МС, когато бе словесно атакуван от обезгласените медии). Със сигурност има какво да каже, а и знае как да го каже.

Не винаги мълчанието обаче е злато. (Упрекът ни е градивен и добронамерен). Вярно е, че който много говори, все ще каже нещо, което не е за казване, и че понякога трябва да мълчиш, за да бъдеш чут.

Но все пак има и друга мъдра поговорка: "Когато човек говори по-малко, той изглежда по-умен."

Дали обаче е така, когато мълчанието е следствие на отнето право на въпроси?