Двама европейски президенти - има ли прилики и открийте разликите! (Всъщност те май са ясни).

Първите две години от моя мандат минаха под знака на особено големи предизвикателства, заяви президентът Росен Плевнелиев в отчета си за втората година от мандата си.

Реално френският президент е с около половин година управление зад българския държавен глава (Франсоа Оланд става президент на Франция през май 2012).

На почти втората година от своя мандат обаче френският държавен глава е изправен пред две нежни предизвикателства (освен всички други - политически и икономически) - изпълняващата ролята на първа дама за момента Валери Трирвильор или актрисата Жули Гайе, набедена за новата сърдечна тръпка на френския държавник.

България също имаше вълнения около своята първа дама, която за разлика от френските си колежки упорито за втора година отказва да влезе в тази си роля и предпочита тази на обикновена работеща майка.

Протестна 2013 могат да отчетат и двамата европейски президенти. Росен Плевнелиев в своя доклад за свършеното през миналата година посочи февруарските бунтове срещу високите сметки за ток, довели до оставката на кабинета на Бойко Борисов, предсрочния вот и служебния кабинет на Марин Райков.

След кратко затишие последва нова серия - нестихващите протести срещу номинацията на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, на някои моменти дори оцветени с кръв. Това се превърна в истинска буря за Плевнелиев, заради не особено адекватната му реакция.

Не без кървави протести се размина и 2013 година за Оланд, само че от малко по-различно естество и с различни искания. През май 2013 Париж бе окървавен от сблъсъци между полиция и протестиращи срещу гей браковете, които бяха разрешени във Франция. 300 бяха задържани след остри спречквания със служителите на реда.

Недоволните французи излязоха по улиците на Париж, защото законът разрешаващ еднополовите бракове, позволява на гей двойки да осиновяват деца.

В късната есен на 2013 повод за сблъсъци между протестиращи и полиция стана решение на френското правителство да въведе екоданък за големите и тежкотоварни камиони. По улиците на градчето Кемпер излязоха 30 000 недоволни.

През студената есен на 2013 българските „ранобудни" студенти окупираха СУ „Св. Климент Охридски" и други ВУЗ-ове в борба за своето по-добро бъдеще и морал, както те обявиха, минаващо през оставката на правителството на Пламен Орешарски.

В началото мирно, недоволството на българските младежи прерастваше на моменти в блокади от кофи за смет и павета пред законодателния орган на републиката.

Във Франция пък „ранобудни" ученици барикадираха входовете на няколко парижки училища с кофи за боклук и метални заграждения с искания за солидарност към техни съученици и приятели мигранти.

Двайсетина гимназии бяха „събудени" от протестите на учениците, предизвикани от ареста и депортирането на 15-годишната косовска ромка Леонарда Дибрани и на 19-годишния арменец Хачик Качатрян, депортиран в родината си.

Протести в защита на двамата имаше и на площада на Бастилията. Хиляди ученици участваха в шествие до вътрешното министерство в Париж с призив за "незабавно връщане" на Дибрани и Хачик.

През 2012 десницата във Франция протестира срещу президента Оланд и изтъкна по време на масовите недоволства недостатъците в управлението му - безработица, външен дълг, спад на покупателната способност и на икономическия ръст, несигурност, имиграция, влошен имидж на страната, неуспешна външна политика, разединение на обществото и лошо управление на страната.

Под прозорците на Росен Плевнелиев пък новоизгряващият „политик", изоставил ненадейно журналистиката, Николай Бареков издигна „град на истината". Пред сградата на президентската администрация протестираха и привърженици на кабинета „Орешарски", които обвиниха българския президент, че вместо да обединява нацията, я разединява.

Всъщност почти съм убедена, че ако се направи едно социологическо проучване, по-голямата част от българите ще искат да са изживели френския мандат.

Приликите ни с Франция, колкото ги има, толкова ги и няма - за добро или лошо. А иначе, шеговито погледнато, сходни събития се случват в мандата на двама президенти - единият десен, другият ляв по убеждения, единият върховен главнокомандващ на парламентарна посткомунистическа република, а другият, въплатил в поста си властта, дадена му от Конституцията на президентската република.

За зло или за добро, най-вероятно на голяма част от българите им се иска да са французи и да работят за Франция, за съжаление обаче последната мисли различно.