„Най-желаният кандидат за евродепутат". Ако направим такава класация, почти е сигурно, че любимото на няколко партии момче ще заеме убедително първото място.

Кърджали, Смолян, Хасково, Кюстендил... единно поискаха в генералната листа на партията да бъде включен един човек. Въпрос на дни е да видим колко още райони ще пожелаят той да седне в европарламента.

Най-вероятно сте се сетили за кого става дума. В същност, за един проект, започнат преди много години, който за малко да постигне една от целите си през лятото на 2013-та. Попречиха му 30-40 хиляди протестиращи в София и още толкова из страната.

Един проект, който обаче успя здраво да удари по имиджа на Конституционния съд. Проект, който ни кара да си зададем въпроса, формулиран по стара, класическа формула „Що е туй медийна среда и има ли почва у нас".

Както и разбира се много други въпроси, които обаче няма смисъл да задаваме - просто ще изгубим време и енергия, тъй като никой няма да ни отговори на тях.

Но да се върнем за евродепутатството. Разбира се, че е неотменно право на всяка партия да си решава кого да номинира, колко да го номинира и т.н. Никой няма право да се меси на партийните централи.

Най-малко, защото - поне ако сме в нормална политическа ситуация, всяка грешка би трябвало да се заплаща, като паричната единица се нарича „електорална подкрепа".

Случаят обаче не е такъв. Знае се, че ДПС (това е партията, ако не сте се сетили) така си е подредила къщата, че независимо от всички действия, бездействия, приказки, кафета и прочие получава винаги почти една и съща твърда подкрепа на всякакви избори. Която за момента напълно я удовлетворява.

Затова не Делян Пеевски (това е човекът, ако не сте се сетили), ами и Крали Марко да номинират пак ще вземат предварително изчислените гласове.

Въпросът е друг. Да не би пък ДПС да си правят някакъв по-мащабен социален експеримент? Като например - импровизирам - допустимата граница на търпимост или нещо от тоя род. Макар че и от споменатото вече лято на 2013-та може да се правят някои изводи.

Вече чухме нееднократно, че Пеевски е добър човек и според българските закони не е направил нищо лошо, както и че ДПС електоратът по региони си го харесва (обзалагам се, че половината не го познават), защото публичният му образ нямал нищо общо с реалния.

Това, разбира се, не можем да го отречем. Но въпреки всичко въпросът остава - защо така масирано, подчертано, набиващо се на очи Пеевски се номинира повсеместно от структурите на ДПС?

Още малко и бихме си помислили, че мозъчният тръст в движението въобще не се интересува от привличане на нова електорална маса - извън твърдото ядро на гласуващи за партията. Защото с подобни номинации - предвид публичния образ на Делян Пеевски - нови избиратели за хората на Доган и Местан няма да има.

Ако бяхме в махалата, щяхме да си кажем, абе тези се бъзикат с нас, не може обществена фигура, заради която цяло правителство щеше да падне, сега да се натиква отново във видимото за обществото пространство.

И тъй като знаем, че местните партийни структури са с доста ограничено право за самоинициатива, то планът „Пеевски - номинат за евродепутат" най-вероятно е обмислен някъде около Боянските сараи.

Пак казвам, няма лошо - всяка партия е в правото си да определя своите стратегии и тактики.

Но някак си остава горчивият вкус, че отново тотално се пренебрегват настроенията, факта на публичното отричане, категоричното нежелание на обществото да приеме дадена фигура като част от политическо-експертната класа.

И ако се продължава по този начин - тъй като ДПС все пак е част от подкрепата за настоящото управление - то трябва да приемем, че всеки ден живот на кабинета „Орешарски" се дължи не „заради", а „въпреки" действията на неформалната коалиция БСП-ДПС-(ft. Атака). Така че - браво на Пламен Орешарски!

А и друго, ако по някаква случайност (неведоми са пътищата Господни) г-н Пеевски стане евродепутат, то дали ще упражнява произтичащите от това задължения, както и в момента - като депутат от настоящото НС, където скоро ще стане година, откакто не е стъпвал.

Това обаче е подробност. Тъй като той евродепутат няма да стане. Не е това целта.

Най-вероятно една от идеите е с наближаването на рождения ден на кабинета „Орешарски" да се показва колко не са били прави лошите протестиращи от жълтите павета и как поводът за техния протест в същност е обичан и тачен от хората. А щом грешат за него, значи са се объркали в протеста си и срещу политическите централи над него.

Или както казват в махалата - купонът е пълен.

Само че, след унизително ниската активност на избирателите от парламентарните избори преди година, сега на евровота тя ще бъде още по-страшно малка. И за това няма да са виновни хората, не отишли до урните. И никаква изборна реформа, задължаваща ни да гласуваме, няма да оправи срамната ситуация.

Защото не ни трябва промяна на изборните текстове, а подмяна на хората, които до момента през годините са ги творили. Тези, нарекли себе си политици, които неуморно вече над 20 години отблъскват гражданите от изборните тъмни стаички.

А говорейки за ДПС, знаем кой е най-удовлетворен от негласуващите българи.