Имаме нужда от Левски. Това е.
Основната причина, поради която всеки пореден 19 февруари - вече десетилетия наред, хилядите изписани редове не банализират темата, не обезценяват името, не намаляват могъществото на символа.
Денят на Левски е денят на българската гордост, денят за самочувствие и осъзната историческа принадлежност.
След като години наред вече ставаме свидетели на срутването на не един или два мита, на обругаването и охулването на личности и събития - били примери за подражание на поколения, остана един - Дяконът - пожален от историята и историците, от политиката и населяващите я така наречени политици, от хорската памет и пустата ни скептичност.
В същност - не пожален, а надмогнал, преборил се - с живота си, делата и заветите си - и още един факт - нищо, казано за Левски, не може да бъде банално, или да звучи изтъркано.
Той е спасителят на националното ни самочувствие - сигурната утеха в годините на непрекъснати провали, че има една личност и едно име - обединяващи българския дух и родова памет.
Имаме нуждата поне веднъж годишно да си припомним, че съществува нещо българско, което е общопризнато и неизбледняващо. Което е пример за подражание - в най-истинския смисъл на това.
Левски е вярата, че има поне една кауза, която може да ни обедини, независимо от „възраст, класа, пол, занятье...".
Дяконът е утехата и успокоението, че има „нещо българско", устояло на времето и „хорската мълва".
Васил Левски няма нужда от пиедестал, защото той е Големият Български Символ, но ние имаме нуждата да виждаме Дякона там - горе, възкачил се на пиедестала - обичан, оплакван, непрежалим, имаме нуждата от него - да черпим самочувствие, а ако имаме сетива - и родолюбие, и мъдрост.
Затова 19 февруари е ден, в който не е странно, че понасяме с лекота и кресливите речи, и надутите церемонии с протоколното пипване лентата на венеца, носен от гвардейците.
Те не са важни, щом името и заветът са в сърцата...
ARCHANGEL
на 19.02.2010 в 09:21:09 #20Поклон АПОСТОЛЕ ; ПОЗДРАВЯВАМ ВСИЧКИ БЪЛГАРИ С ТОЗИ ПРАЗНИК http://www.boiniznamena.com/
mrKrastev
на 19.02.2010 в 09:17:30 #19pavel 66 | 19.02.2010 09:16 ще те помоля русия-турция-америка в друга тема. Не му е тук мястото. Ще стане мазало. Светла памет на Левски.
mrKrastev
на 19.02.2010 в 09:16:19 #18Много силен народ сме, но най-големият ни недостатък и сила е, че ходим като овце след водачите си и без силни водачи сме нищо. Но ако имаме силни водачи сме способни на големи дела.
nono
на 19.02.2010 в 09:14:05 #17Истинското предателство на Дякона Левски Галерия с изображения Публикувана: Сряда, 17-ми Февруари 2010, автор: 24 Часа; прочитания: 4150; коментари: 8 Истинското предателство на Дякона Левски Виж галерия 1 2 3 » Левски е светлокос и светлоок, Общи е тъмен. Левски е идеолог визионер, Общи е мутра рекетьор. Левски пише, Общи е неграмотен. Левски е комуникативен, Общи - темерут. Левски е великодушен, Общи - отмъстителен. Левски е честен, Общи - лъжец. Левски е търпелив и прагматичен, Общи - припрян и сприхав. Левски е дисциплиниран, Общи не признава ничий авторитет. Левски е всеотдаденост, Общи - егоизъм. Левски е демократичен, Общи е анархия. Има нещо изконно европейско в излъчването на Левски, докато Димитър Общи е прототип на тъмния балкански хайдутин. Накратко: Васил Левски и Димитър Общи екстернализират двете начала на националната ни идентичност - конструктивното и разрушителното. И едното може да бъде осмислено само в съпоставката си с другото. Този образ на Левски, който мечтая да оживим отново, за да е разбираем за децата ни, за техните деца и за останалия свят. Факт е, че ние, българите, трудно постигащи съгласие и за най-елементарни неща в ежедневието, на въпроса "Кой е най-великият българин?" отговаряме подозрително единодушно - Васил Левски. Той е най-чист и свят, той е №1 дори и в тв класация. Историята е превърнала Васил Иванов Кунчев от човешко същество с майка, сестри, братя и кусури в Апостола на свободата. Историята го е издигнала в недосегаем мит, а образът му е инкрустиран във визуалната памет на всеки от нас. Но нека си го кажем - фигурата на великия Левски се вкочанясва в безжизнена мумия, изоставена в мавзолея на народната ни памет. А името му ще продължава да се източва от съдържание, ако за него не се мисли, говори и действа. Левски не може да е обект единствено на научни семинари и академични публикации, Левски е разговор, който не трябва да прекъсваме. Затова, без претенция да казвам нещо ново и сензационно, аз просто искам да поговоря за Апостола. Доколкото тук му е мястото, ще обърна внимание върху разказа около предателството му, приет за емблематичен в нашия колективен наратив. Ще поразсъждавам "на глас" и за неговия истински враг и предател. Съзнавам, че тази могъща история не може да бъде разказана накратко и в този формат, но въпреки това ще я започна. Източниците ми са Стоян Заимов, Захари Стоянов, Иван Унджиев и кореспонденция на Левски. Ето накратко фактите около края на Дякона Левски. На 22 септември, петък, 1872 г. в Арабаконашкия проход е нападната турската хазна. Обирът е дело на Димитър Общи и Стоян Пандурина с група въоръжени мъже, а идеята идва от един тетевенски "бизнесмен" и член на комитета, Хаджи Станьо, който има връзки с местната турска власт и разполага с информация за движението на колата с парите. Идеята е уж да се съберат средства за революционна дейност и въоръжено въстание. Тази идея Левски - основателят, сърцето и двигателят на Българския революционен централен комитет (БРЦК), отхвърлил недвусмислено. Въпреки волята му държавното превозно средство е нападнато. Охраната е вяла, грабежът - успешен. "Отрязахме торбите и кой колкото можа да вземе, напълнихме си чантите", казва Димитър Общи при следствието. Същият прибрал чантите на повечето участници, а тези, на които не успял, изпратил да си отидели по домовете, да скриели парите и да не ги пипали. На някои платил по 500 гроша, на ханджията в Правец - 1000, той му поискал още 200. Стоян Пандурина пък още при обира успял да скрие торбичка със злато. Вече в Тетевен, двама от комитета, Станьо и Станчо, му поискали 1000 гроша, за да си купят вино от Плевен, обещали, че ще ги върнат после на комитетската каса. На някой си Дочо също дал 1000 назаем, а на Анастас п. Хинов дал четири кесии да купи коне и т.н. Въобще Димитър Общия е щедър с парите. Естествено, някой се разпява, наглите обирджии един по един са арестувани освен Димитър Общи, укрит в Тетевен. Местният комитет обаче, изплашен от арестите, го натирва, преоблечен с женски дрехи. Заловили го в един хан, заспал върху два чувала орехи. Откарват го в София. В софийския конак Димитър Общи извършва най-масовото предателство, на което е способен. Там "...без да се даде да го мъчатъ, обадилъ имъ, че ще казва сичко кое знае. Този Димитъръ оказалъ на много лица, казвалъ, че имали големи планове, чи тiя пари бьiли обрали с целъ да купуватъ ...оръжие...", пише Й. Филаретова на Найден Геров през ноември. Левски, още на свобода, също предупреждава в писмо до Х. Иванов: "Известни да сте, че Д. Общи предава всичко щото знае. От София доде човек нарочно да ми разправя за това който са познава с Д. Общи да стои нащрек в къщата си да не спи, а по приятели." Можем само да гадаем какви са подбудите на Димитър Общи да издаде всичко и всички. Уж бил искал да привлече вниманието на Европа, че бил търсил среща със султана и подобни дивотии. Фактът е, че Димитър Общи нарушава устава на БРЦК, нарушава революционния закон. Струва ми се, че историята се е отнесла снизходително и по славянски сантиментално му е простила. Заловеният Д. Общи от страх пред въжето опитва да прикрие едно неодобрено от Васил Левски своеволие с патриотизъм, опитва да превърне един криминален акт в политически. Успява. Разпит след разпит, турската власт научава имената на всички революционери, които Общи познава и не познава. Нещо повече - той не спира със своите предателства, а подтиква всички задържани около себе си да правят това. Софийският затвор става тесен за всички идващи българи, пращат затворници във Видин. В София е прибрана голяма част от вътрешната революционна организация. Този, който е липсвал в кауша, бил Апостола. И последните си седмици на свобода Левски е зает да работи по делото, но бесилото е вече около врата му. Въпрос на време е било той да увисне на него. Нека веднъж завинаги стане ясно, че това бесило е издигнато не от друг, а от Димитър Общи. Всяка велика за епохата си история се развива по правилата на добре
velikiat
на 19.02.2010 в 09:13:13 #16левски е народен, на народа, а народ трудно се твори, требва левски, тъй и недостижим е в хула, че мечта и чуство живеят на най високо, без робство, тирания, простотия, тоз който за народа си живял живее вечно
mrKrastev
на 19.02.2010 в 09:11:13 #15Днес делото на Левски остава и България, благодарение на хора като него вече 1300 години е тук. Много цивилизации и народи си отидоха през това време, но ние стоим. Пред много трудности сме били изправени, които са изглеждали невъзможни за преодоляване, но сме били и ще бъдем. Много малко трябва на България за да се изправи днес. Народ стар и минал през много изпитания. Периоди на велики победи и трудности. За населението си, този народ е родил много велики хора и световни открития. Громили сме византия, създали сме азбука за над 500 милиона, бутнали сме силният и настъпващ арабски халифат, освободили сме се от византийско робство, запазихме Шипка и дадохме основание и оправдание на Русия пред света за да ни освободи, човек с българска кръв е създал компютъра, българин е признат за баща на авиацията в световен мащаб и по неговите книги а се учили астронавти и руски и американски пилоти, днес в рамките на 2 години създадохме две лекарства които лекуват един от най-големите бичове за човечеството (рак) и второто ще види бял свят...и още знайни и незнайни дела на малкият балкански народ...
Бойчо
на 19.02.2010 в 09:10:07 #14Поклон пред паметта му.
zmja
на 19.02.2010 в 09:00:03 #13Веднага да спрът работата на цивилните съдилища. Военните съдии и военна прокуратура да се захванат с нещата. От цивилните които става да се взима запас и да се деиства. Така България е станала държава от 1925 до 1939 та година. Ред дисциплина и европеиско демокрация.Като има правила които се спазват, българина върви напред. Тогава сме правили и самолети и автобуси и земеделието ни е било номер 1. Стига кражби и шуробадженащина от 1944 та до миналият септември.
жунгръц
на 19.02.2010 в 08:56:32 #12Lomski
на 19.02.2010 в 08:50:44 #11velikiat
на 19.02.2010 в 08:47:07 #10гений е и общочовешка е мечтата чиста и свята република родина, справедлива за всеки, кой е повече висок от народа, Господ мили, дума ли ни смисли от вечността, за себе си живял ли или за народа си, отне ли го смърта от човеците на българия, издига ли нависоко ти Духът
Юлиан-3
на 19.02.2010 в 08:32:38 #9velikiat | 19.02.2010 08:29 левски е гений, на свободата, и през мъченическа смърт возкресява във вечност и вечна е мечта и чуство, и в промисъл живот е изживял и Господ през словата му говори, блазя народу толкова висок брей,колко възвишено.....
velikiat
на 19.02.2010 в 08:29:44 #8левски е гений, на свободата, и през мъченическа смърт возкресява във вечност и вечна е мечта и чуство, и в промисъл живот е изживял и Господ през словата му говори, блазя народу толкова висок
alterin
на 19.02.2010 в 08:27:25 #7ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш? Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна робиня, затуй, че твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня. Плачи! Там близо край град София стърчи, аз видях, черно бесило, и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила. Гарванът грачи грозно, зловещо, псета и вълци вият в полята, старци се молят богу горещо, жените плачат, пищят децата. Зимата пее свойта зла песен, вихрове гонят тръни в полето, и студ, и мраз, и плач без надежда навяват на теб скръб на сърцето. Поклон.
Avenger_
на 19.02.2010 в 08:09:39 #6JedyMaster
на 19.02.2010 в 08:02:01 #5Странно, защо почитаме неговата гибел така официално, а не неговото рождение. Дяконе, липсваш на България! България е горда, че те има.
ASPIRIN
на 19.02.2010 в 07:52:20 #4Поклон пред паметта му !!!
SAMO LEVSKI
на 19.02.2010 в 07:50:21 #3Борбата на Левски за освобождение на духа на Българите продължава. Днес, който може следва да отиде до паметника, а останалите могат да си помислят как Левски на два пъти обиколи предимно сам, предимно пеша, често гладен, в зима и жега поробена България.
Хасково
на 19.02.2010 в 07:48:57 #2Не е вярно. Няма нужда от Левски. Ако днес е сред нас пак ще го предадете, лицемерници. И пак никой няма да си мръдне задника, за да го спаси. Напълно си заслужавате скапаната съдба и управниците. И футболен клуб кръстихте, че да му петните името докрай. Поне днес млъкнете и му отдайте почит, ако знаете какво е това.
chav
на 19.02.2010 в 07:39:54 #1