Няма кюфтета, няма депутати. Пролетният дъжд отми законотворческия ентусиазъм.
Два месеца парламентът спи своя пролетен сън. Работи малко, спорно - доколко ефективно. Заседанията станаха от по няколко минутни, понякога малко повече, но и далеч под нормален работен ден и по никакъв начин не могат да достигнат часова пълноценност.

И от ляво, и от дясно кипи трудова отмора.

Но за неактивната си законодателна дейност депутатите обаче ще получат пълни заплати, без значение колко часа активно са ковали закони в полза на избирателите си.

А дали подобно нещо важи за обикновения трудов човек извън бялата сграда на пл. "Народно събрание"? Левицата остро скача срещу липсата на работа в парламента. А дали социалистите ще се откажат от онази част от депутатската си заплата, която не е изработена? Май по-скоро интересът на всички е почивка в пълен размер.

Другото са кьорфишеци за пред публиката, гарнирани с няколко грама популизъм и щипка привиден трудов ентусиазъм. Никой законодател май не би приел почасовото заплащане, нищо че пълноценният труд се брои в минути. Защо трудовото законодателство да не важи за депутатите във вида, в който се отнася за трудовото простолюдие? Или (защо не) депутатите да не подписват договор на ненормирано работно време?

В тази ситуация поговорката "интересът клати феса" би звучала така: "Депутатският интерес клати пленарното време".

Ситуация без коментар.