Нещата се изясниха. Формулата за обединяване на култовото дясно-център е открита. Всъщност тя винаги е съществувала, но никой не си е направил труда да се сети за нея. Едва сега, след първи тур на местните избори, тя някак си от само-себе си осени умовете на политическите лидери.

Стана ясно, че за това обединение, провокирало преди време толкова злъчни намеци между бивши съратници, е необходимо не обща политическа воля, а общ политически враг. И ако нещата се случат такива, каквито взеха да стават още в нощта на изборите (светкавична коалиция между гергьовденци и СДС, последвана от нещо подобно между Софиянски и СДС и намеци от страна на НДСВ), то явно основна заслуга за това ще има БСП и сравнително успешното представяне на столетницата на изборите в София.

Фразите “Аз ще спра БСП” и “Всички за Софиянски срещу БСП” са само още едно доказателство за произхода на източника, акумулиращ енергия към леко позациклилото “център-дясно”.

Макар че не се знае това дръзновено обединение колко и докъде ще продължи, може да се каже, че началото е положено, остава да видим след втория тур на изборите за кметове, дали обединителите ще останат същите или пък според формулата “поемам политическата отговорност...” ще се осъществи плавна смяна на политическите субекти.

Редно е търпеливо да се изчака изборната възбуда са се поуталожи, да се даде възможност и на другите радетели за обединение да направят някой и друг ход, да дойдат заседанията, конференциите и конгресите и чак след това да се види дали нещо се е заченало или всичко ще трябва да се почва от начало.

Както винаги обаче е редно да се обърне внимание и на вечното “но”. Този път то носи името Ахмед Доган. Оказва се, че ДПС-лидерът е единствения от “големите играчи”, който не погледна към дясното, а категорично и експедитивно, 24 часа след първата изборна нощ, подкрепи левите сили.

Без никакъв намек и търсене на аналогии – същото се случи и през седмицата между двата тура на президентските избори, когато Движението каза “да” на Георги Първанов (той сега ни е президент). Но разбира се, изборът на президент има много малко общо с този на кмет.

Но все пак, фактът, че Доган без да се притеснява, какво ще е решението на коалиционния му партньор НДСВ (а там решенията са мудни и бавни), обяви подкрепата си за кандидата на левицата, има нужда от анализиране.

Защото поне едно от нещата, които станаха ясни през последните 10-на години беше, че ДПС и неговият лидер не правят нищо случайно или пък продиктувано от някаква емоционалност.

Затова сега важният въпрос не е защо “център-дясно” започна да се обединява, а защо Доган тръгна в противоположната посока.