Може би най-сигурната индикация, че Бойко Борисов се готви за мощно навлизане в политиката, е заиграването му с особено щекотливата тема за блоковете на АЕЦ „Козлодуй”.

В два поредни дни той особено остро се обяви срещу затварянето им, като дори призова „те да не бъдат рязани, защото ще дойде момент, в който отново ще бъдат отворени”.

По този начин генералът прави опит с един куршум да уцели две неща – първо да стабилизира и без това високия си рейтинг – темата за АЕЦ е болна за обществото и то подкрепя безрезервно всеки, който по един или друг начин се обяви срещу затварянето на блоковете.

И второ, Борисов отваря тази тема с ясното съзнание, че всички тези камъни отиват в градината на Овчаров – като настоящ министър на енергетиката – а и на БСП, като партията, в чийто мандат 3 и 4 блокове ще бъдат затворени.

От друга страна стана ясен сблъсъкът Овчаров-Борисов по повод столична Топлофикация, където и двамата се опитаха да покажат „кой е по, по най”, а кметът побърза да усили огъня по противниковата страна, впримчвайки ядрената тема.

Знае се също така, че в четвъртък Бойко Борисов отива при Петър Стоянов, а там разговорът е ясен – ГЕРБ и президентските избори.
Та в този контекст, генералът може да се опита лекичко да настъпи и настоящия държавен глава, като подхване рефрена – какво направи Първанов за АЕЦ през тези 5 години.

Неудобното в цялата тази история е, че от един момент (който много отдавна е минал) нататък за АЕЦ нищо не би могло да се направи, без да се засегне много сериозно евроинтегрирането ни.

И Бойко Борисов това много добре го знае, тъй като от Брюксел са изключително категорични и неотстъпчиви по този въпрос.

И за съжаление, защото генералът в едно е прав – обречените блокове са такива, каквито са – и след първи януари 2007 няма да станат нито по-добри, нито по-лоши.

Те просто са жертва на неподходящите момент, място и „дередже”, на които се намира България.