Пролет пукна! След дългата зимна летаргия, първите слънчеви лъчи ни донесоха и първите министерски оставки за тази година.

Изненадата беше икономическият министър Трайчо Трайков, който стана известен като лошото момче в кабинета.

Макар и очаквана, вълнения предизвика и оставката и на поредния здравен министър. Дали пък този ресор няма да се окаже непосилен за управлението?

След като трима лекари, начело на Министерство на здравеопазването не можаха да започнат така нужните реформи и привлякоха само негативите на пациенти и политици, премиерът Борисов заложи на „свой" - юристът Десислава Атанасова, шефка на здравната комисия в НС.

Явно проблемите на родното здраве са основно законодателни! Дано да е така и да не се окажат напразни усилията на „тежката артилерия" в ГЕРБ (както лично Борисов определил четвъртия си здравен министър, а в последствие това определение бе възприето и от самата Атанасова).

Д-р Божидар Нанев бе първият здравен министър в кабинета „Борисов". Той е специалист по обща, гръдна и детска хирургия, бивш председател на БЛС, специалист с авторитет и качества.

„Главата му отнесоха" противогрипни ваксини. Нанев се сдоби с обвинения за сключване на неизгодни договори за доставка на антивирусни препарати, донесли щети за 2,45 млн. лв.

След този скандал премиерът Бойко Борисов повери Здравното ведомство на жена - проф. д-р Анна Мария Борисова, специалист по вътрешни болести и ендокринология, автор на така наречената „млечна песничка", с която съветва децата да пият мляко, за да бъдат здрави.

Съдбовната й звездна среща с премиера бе на кръстовище край Велико Търново, а повод за оставката й е идеята на Анна-Мария за доплащане от страна на пациентите на всички лекарски услуги. Концепцията й не бе прегърната особено радушно и стана повод на опозицията за искане на вот на недоверие към правителството.

Третият здравен министър в кабинета на ГЕРБ бе любимецът на премиера Бойко Борисов - гинекологът д-р Стефан Константинов.

Самият министър-председател заяви, че още след остраняването на Нанев е искал Константинов да поеме поста, той обаче не искал.

Именно доктор Константинов лансира идеята за диагностично свързаните групи, които да заменят клиничните пътеки. Скъпите лекарства у нас, предшествани от щедри бонуси в МЗ и НЗОК обаче му костваха поста.

Явно премиерът Борисов е осъзнал, че българските лекари няма да му свършат работа в един от най-тежките ресори и го повери на юрист - дано пък законодателно опозицията и обществото се успокоят.

Вече започнаха „залаганията" след колко време в Здравното министерство отново ще се оваканти министерският пост. Дано диалогичната (така се определи самата Атанасова) шефка на здравната комисия съумеее да намери общ език с финансовия министър, в чийто ресор попада и Здравеопазването, с опозицията, съсловните и неправителствени организиации и най вече с обществото.

Защото на българското здравеопазване му трябват спешни реформи. А време вече няма. Без значение е кой ще е здравен министър, важното е той да започне нужните промени в системата, ударно при това, защото експериментите със здравопазването ни могат да се окажат, а вече и се оказват, фатални.

Няма какво да си кривим душата, че реформи са правени. Честите смени на министри в едно направление едва ли са дали тласък на някоя затлачена система. А обществото ни е чувствително на тема здравеопазване.

Дано то да не се превърне в нещо като игра на зарчета, в която едно е сигурно (поне засега) - министрите се редуват по пол: мъж-жена-мъж-жена.

Евентуален пети здравен министър ще утвърди правителството на ГЕРБ в своеобразен рекордьор по здравни министри, но едва ли ще е от полза за здравето на нацията.