Според теориите на някои до днес проектокабинетът на Борисов можеше да се коментира и критикува (странно какво - освен CV-тата и прическите на министрите), тъй като не бил гласуван.

Вече обаче влиза в сила неписаното правило за 100-те дни.

Сиреч, оттук-насетне само гледаме и водим записки какви ги вършат новите министри, а на 6 ноември започваме да говорим - с аплодисменти, или критики...

Ако се вярва на новия премиер, и той 100 дни ще следи избраниците си, и ако не стават, ще има промени.

Което означава, че началото на ноември ще е интересно.

До тогова обаче има много време - което лесно може да бъде пропиляно по една-едничка причина.

Ако се започне единствено и само ровене в гардероба на старата власт и търсене на скелетите на тяхното управление (да си припомним лайтмотива от първите дни на кабинета "Сакскобургготски").

Ревизия трябва да има - категорично, но не тя да е акцентът в първите 100 дни. Приемайки тезата, че сме в ситуация на все по-влошаваща се за нас икономическа криза - натам трябва да са усилията на кабинета „Борисов".

За ревизии време винаги ще има. И не е вярно, че за да се започне дадена дейност, то тя трябва да стъпи на чисто.
Когато ситуацията е форсмажорна - акцент в изявленията на ГЕРБ, трябва да се действа дори, без да е съвсем почистено - за да не се губи време.

В интерес на истината „воплите" за незабавно търсене на отговорност, намиране на такава и наказване на виновните, идват преди всичко от кръговете на неформалните коалиционни партньори на ГЕРБ - сините и РЗС.
Може би в това се изразява градивната подкрепа, която се готвят да дадат на Борисов...

Опасно е, ако гоненията на виновни предхождат действията за смекчаване на кризата - още повече, че идва зима.

Защото, ако се сложи каруцата пред магарето, на 6 ноември можем да осъмнем с вихрещи се скандали, искания на депутатски имунитети, взаимни обвинения и оправдания.

Но когато дойде студеното и гладното, никой няма да пита кой, кога и до кога е управлявал. Това е сигурно.