Казват в България мутри вече няма.
Те се превърнали в лъскави бизнесмени с чиста и законна дейност и отдавна били забравили мутренското си порочно зачатие.

Само че това не е вярно. Защото това не е приказка на Андерсен, в която грозното пате се превръща в красив лебед.

„Мутра” е диагноза - състояние на духа, мисълта и реакциите – която много сериозно беляза така наречените години на преход, от които за съжаление още не сме излезли и най-вероятно с тази диагноза ще влезнем и в ЕС – ако ни вземат.

Гръмнаха апартамента на наш колега журналист, гръмнаха го така, че изпотрошиха целия вход, та дори и асансьора.
Близо половин килограм тротил в затвореното помещение на етажната площадка – в три през нощта.

Е, ако това не е по мутренски нагъл, безочлив и брутален акт, здраве му кажи.
Първичната реакция на хора, които все още вярват в своята безнаказаност – когато ме настъпят, аз удрям – без много-много да му мисля и без да пестя материала (тротила, в случая).

Въпросната диагноза не възприема понятия като свобода на словото, морал, закон, общество и т.н.
Движещите й сили са формулирани от правилото – на всяко действие срещу мен трябва да отговоря с тройно по сила противодействие.

Наясно сме, че това не е нито първият, нито последният подобен акт.
Но в случая е наложително да се оттласнем от баналните тълкувания и ясно да кажем – нападнаха човек, чиято работа е да говори и да показва пошлото и грозното.

Васко го правеше и всички ние се надяваме да продължи да го прави, защото преходът ни има нужда от такива като него.

Но какви са реакциите на тези, от които пряко зависи въпросният преход да свърши все някога.

Политическите ни мъже, за съжаление, реагираха шаблонно и предвидимо.

Едните отново подхванаха рефрена, че това е акт срещу приемането ни в ЕС – защото, видите ли, следващата седмица идва Оли Рен и някои среди се възползват от това, за да покажат, че не сме за Европа.
Те с това обясниха и убийствата на Кюлев и Доктора.
Тъпо. И въобще не си заслужава коментара.

Другите – от противоположната страна в парламента – мигновено заговориха за оставки и как управниците не могат да се справят с престъпността, действията им били нелогични, неефективни и т.н – все неща, на които сме се наслушали и от които явно голяма полза няма.

И при двете групи наши избраници обаче някак си явно личи пълно отсъствие на връзка с действителността.

Като че ли светлинни години разстояние делят сградата на площад Народно събрание от 14-етажката в Банишора, където хората почистват изпотрошените стъкла и се чудят как да се приберат в порутените си жилища.