Може да прозвучи невъзпитано и „евроскептично", но от определението „евроизбори" за неделното гласуване, трябва да махнем „евро".

Ясно е като бял ден, че никой не възприе този вот в контекста на законното му предназначение - да изпрати 17 българи за депутати в Европарламента.

Политическото говорене преди, по време и след изборната нощ е най-сериозното доказателство за това.

95 процента от коментарите, анализите и пресконференциите бяха посветени само на едно - парламентарните избори на 5 юли и вероятните пред и следизборни коалиции.

Темата за евроизборите беше леко маркирана - вероятно от кумова срама, и то непременно заедно с определенията „първо полувреме", „първа част на мача" и т.н.

Да, но дори и това не е така. Никакво първо полувреме не бяха тези избори, най-малкото, защото това предполага знак за равностойност на двете събития.

Неделният вот бе просто една загрявка преди големия мач на 5-и, ако искате още метафори - една генерална репетиция преди спектакъла, обиколка за загряване на гумите и т.н.

Чрез изминалите избори едни опипаха почвата, за да видят къде са, за други евровотът стана удобният повод да се провикнат „пак сме тук, живи сме" - но само толкова, едва ли имат основания за надежди от рода на - „синьо лято", "жълто лято" и т.н.

Трети пък просто изпробваха новите си схеми за набавяне на гласове - по един или друг начин.

Това е. Не мислете, че и хората, които гласуваха, го направиха изцяло с идеята за българското участие в европарламента.
Може и такива да има, но огромната част от тези 38 процента гласоподаватели отидоха до урните, за да подкрепят партията, на която симпатизират - да влеят във вените й малко от кръвта на самочувствието преди „мача" на 5 юли.

Видя се и друго - че ако изборите бяха 2 в 1, най-вероятно кашата в бъдещия 41-ви парламент щеше да е огромна, а партията победител от неделя с няколко изключително атрактивни опции за евентуално управление.

Или коалиция с подчертано сюрреалистичен вид - от 4-5 партии, сред които Лидер, РЗС и т.н., или „приставане" - в най-благочестивия смисъл на тази дума - на социалистите.

Третият вариант е кротко оттегляне в опозиция и подаване топката на противника - той да играе с нея.

И само в духа на шеговитото теоретизиране - не е ли по-добре да се намери вариант, по силата на който евродепутатите да си ги избираме служебно - примерно чрез решение на Народното събрание...

Така ще се съхранят силите за тези избори, които все още за от доста по-голямо значение за страната.