Уважаеми читатели,
Преди 119 години на 6 септември, българският народ се обедини. Днес празнуваме Съединението на Източна Румелия и Княжество България.

Повод за почивка. Повод за размисъл.

Септември е месец на датите с краен знак, оставили траен белег в историята, в съзнанието и в народопсихологията ни. Само след три дни ще отбележим една друга дата, която преди 60 години постави началото на разединението на народа ни.

Следата на кое от двете събития е по-трайна в нас? Кое от тях ни е формирало повече такива, каквито сме днес? Съединението или “Освобождението”?

Години наред се освобождавахме от изконни ценности – от вярата си, от идентичността си, от усещането, че “човек за човека е брат”, от хоризонтите си, от познанието, от позициите си, от себеизявата си...

Сега се подготвяме за едно ново съединение – с Европа, на която принадлежим и от която бяхме идеологично отлъчени и разделени с невидимата “желязна завеса”.
Преди да станем част от една общност обаче е редно да си зададем въпроса - и съвсем навременно да го направим днес – общност ли е българското общество? Достатъчно единни ли сме, излекувани ли са душите ни от разединението?