Случва се нещо знаменателно и малко изненадващо. Свидетели сме на странно обръщане на знаците, подходите и настроенията на тема НАТО. Досегашният умерен оптимизъм лека-полека преминава в умерен песимизъм, като разбира се, нотката на въодушевление е запазена.

От най-високите пространства на властта се чуват все словосъчетания от рода “сделката за Булгартабак може да ни попречи за влизане в Алианса”, или пък – “вътрешнополитически проблеми могат да се отразят върху поканата ни за НАТО”, а пък емоционалният ни външен министър направо си каза, че ако не ни поканят, ще поискаме нова дата и толкоз.

Но най-странното е, че на този фон от наши си мнения и новички съмнения, гостуващият Брус Джаксън, човек който явно е “в час”, наляво и надясно много уверено твърди, че е оптимист за България и комай че натовските врати ще се отворят широко пред нас.

На какво ли се дължи тази смяна на ролите? Или е хитър ход на политиците ни “застраховане за всеки случай”, или те знаят, а ние не, а може би е и те, и ние нищо не знаем!