Можем да предскажем близкото бъдеще на така наречения Реформаторски блок. Без кристални топки и гадателски умения.

Отделяме внимание на реформаторите, тъй като в предколедните дни те успяха да се преборят за вниманието на аудиторията, интересуваща се от случващото се из политическите ни среди.

Та, вече знаем - Кунева остава в РБ и „вярна на властта”. Другият член на блока - СДС, сиреч Лукарски, е 100-процентов „стожер” на управлението и сигурен член на РБ.

Партиите на Корман Исмаилов и военния министър Ненчев (как се казваха?!) едва ли и си помислят да стават опозиционери.

Има един много мъничък шанс, ако Ненчев спре да бъде министър, както се очаква, той да се върне на депутатското си място, но да излезе от РБ и да мине в опозиция. Но това и да го видим, няма да повярваме.

Така че – теоретически, корабът на реформаторите продължава стабилно да плава с паднал само един зад борда. Останалите четирима запазват курса.

Макар че всичко е толкова объркано и абсурдно, че ако шопът бе някъде наблизо, щеше да отсече: „Е, такова животно нема!”.

Преценете. ДСБ е в опозиция, но едно от лицата на партията – Москов, предпочете да си остане министър при тези, от които партията му свали доверието си. Вярно, той напусна зам. шефския си стол в ДСБ, но остава редови член на партия, минала в опозиция и като такъв би трябвало да обърне гръб на кабинета, чийто министър обаче е. Ако някой си даде зор да поразмисли над ситуацията, би го заболяла главата.

Друг е въпросът какви точно опозиционери ще бъдат ДСБ, като най-вероятно ще приемат тактиката на някаква полуопозиция – която много говори, но малко гласува и действа. И не съжалява ли вече Радан Кънев за емоциите си от миналата седмица, когато се обяви за опозиционер.

Ако моралните категории у нас не бяха девалвирали толкова много през последните години, можеше да поразсъждаваме в каква степен постъпката на ДСБ е принципна и достойна. Но след като се оказва, че при внимателно вглеждане, зад повечето действия на така наречените ни политици стои всесилното „Интереса клати феса”, няма смисъл да търсим логика и принципи, поне в настоящите политически маньоври.

Пък и в РБ брилянтно откриха мотива за оставане във властта – „жертваме се в името на реформите”. Да си умреш от смях.

Едно е сигурно – лидерът на ГЕРБ и премиер на страната, Борисов, не се нуждае от реформаторите – нито за управлението, нито за мнозинството в НС – то в момента е „плаващо”, с други думи - даващо винаги необходимите депутатски гласове, за да бъде прокаран един или друг закон.

Вярно е обаче, че чрез РБ – доминиран от ДСБ, ГЕРБ се легитимираха като партньори и съидейци на класическото синьо – потомък на славните 10-12 години, последвали 89-та, на дисидентството и „Комунизмът си отива”.

Но това са по-скоро емоции, които няма да имат никакво значение при едни предсрочни парламентарни избори догодина.

Когато нищо чудно корабът на РБ потъне безславно.