Получавате писмо до отдавна починал ваш близък от непознат адресат. Писмото е надлежно изписано до човек, който е опят и погребан преди няколко години.

То идва в момент, когато във финансовото министерство сериозно обсъждат идеята наследниците да подават данъчна декларация от името на починалите си близки и новината не е гнусна шега, а реален проект.

Поканата до починалия ви близък идва месеци, след като сте били информирани от банка, с която нито покойникът, нито някой от наследниците е имал вземане-даване, че исканият кредит е одобрен!!!

Когато учтиво попитате в самата банка как е възможно няколко години след смъртта си човек да получи кредит, ви отговарят, че има грешка в системата, вашият близък няма нищо общо с кредита, той е на друго име, ... но продължават да ви информират за погасителните сметки всеки месец. Грешката е равносилна на психически тормоз, но какво може да направите в случая? Информирали сте банката, подали сте сигнал, въпреки това информационният тормоз продължава.

Тъкмо леко сте се успокоил, че на една банка са й е нужни месеци, за да коригира данните в системата си, идва тази "честитка". Като ви премине стреса, негодуванието и ужаса от поредното физическо чудо, доказващо безсмъртието (явно не само на душата), започват въпросите. Дали някой не се е добрал до личните данни на починал човек и ... (по-добре да не описваме какво минава за секунди през главата ви).

Докато треперейки прехвърляте вариантите, успявате да разпечатите плика. Писмото е от колекторска фирма. Уведомяват ви учтиво, че искат да платите фактура от мобилен оператор.

Вие вече сте изпил първите си успокоителни и гледате с черен хумор на ситуацията - дали от този мобилен оператор случайно не са открили начин да разговарят с отвъдното?!  Дали ...? Спирате до тук въображението си, защото не знаете дали днешното изявление, че правителството вече не настоява задължително и покойниците да плащат данъци (техните наследници да подават данъчни декларации от името на починалите си близки - б.р.), утре няма да бъде променено.

В следващия момент се опитвате да разберете нещо за самата фирма, която изпращайки ви писъмцето, някъде надолу се извинява за безпокойството, че исканата сума вече може да е платена. Само толкоз.

Започвате да ровите в паметта си - да, преди еди колко си години човекът почина. Години още по-рано беше недоволен от услугите на точно този оператор, който му изпрати баснословна сметка за плащане и на настояването да види разпечатка от оператора увъртяха и не отговориха нищо, но настояваха да се плати исканата от тях сума... Да, но от тогава са минали повече от шест години. Човекът се е отказал от услугите им, години по-късно е и починал... физически, но данъчно?

Междувременно се сещате, че има понятие като Давност по Закона за задълженията и договорите, според който Давността при периодичните плащания е 3 години.

Заравяте се в четене на закони и тълкуването им. Някъде пише, че: "Правото да се позове на погасителната давност може да се упражни само в съдебно производство. Извънсъдебно изявление за изтекла погасителна давност може да се направи, но то няма правен ефект, а по-скоро може да възпре кредитора да предяви иска си и да се натовари с разноски, след като е изправен пред опасността да бъде отхвърлен иска му. Правно значение за прекъсване на погасителната давност имат действията на кредитора, предприети по съдебен ред. Действия като писма и покани (било то и нотариални) до длъжника не прекъсват погасителната давност".

Поднасяте казуса си на авторитетен юрист, който от години защитава човешките права. Той вероятно е обръгнал, защото без ирония констатира:

"Ако задължението е към 2012 г. (сега сме 2016 година - б.а.), това означава, че доста са закъснели. Давност се прекъсва като се заведе иск, като се предприеме принудително изпълнение или като писмено длъжникът признае задължението си пред кредитора. Тъй като те не са я прекъснали, нямат и възможност да съберат задължението си вече. Предполагам, че задължението е погасено по давност. Касае се за срочни задължения с периодично изпълнение, които се погасяват с кратка тригодишна давност".

В този миг изтощението приспива въображението ви и вече не знаете какво да правите. Звъните на приятел, а той ви разказва виц, измислен специално за този мобилен оператор. "Откривателят на телефона Томас Едисън прокарал кабел, изградил мрежа, свързал първия телефонен апарат, пуснал го... и в този момент получил две сметки от въпросния мобилен оператор".

Имате ли сила да се засмеете?

Удоволствие е да живееш в България, стига да имаш чувство за хумор.