Така нареченият наш министър на културата Вежди Рашидов явно е в добро лятно настроение щом на фона на цъфналото и вързало негово ведомство взе и шегички да пуска.

Както може и да се очаква - дебелашки, груби и не на място.

Вече няма да се питаме целта на назначаването му на този пост. Явно идеята на архитектите на кабинета „Борисов" е доста далеч от това Рашидов да оправя културата. Нито може, нито това му е задачата.

Посланието „Рашидов" е отправено към етническите ни райони, като спецзаданието му ще блесне по време на местните избори.

Но дотогава има време, затова сега на дневен ред са шегички и закачки.

Първо днес бе прозрението, че бъдещият роден Лувър (дано не се наложи да си спомняме приказката за нероден Петко) ще бъде по посещаемост един втори Колизеум. Зарадвахме се.

След това дойде и великият, конструктивен и експертен министерски отговор на протестите на театри, опери, оперети, балетни трупи и т.н.

Протестирайте - великодушно им разреши министърът, припомняйки за демокрацията, в която живеем - и аз протестирам, че Наоми Кембъл не ми е секретарка, но какво да правиш...
Хем дебелашко, хем забавно, а и доста илюстративно и категорично.

Театралите тутакси трябва да спрат да искат и протестират и да се оставят да бъдат окрупнени, сляти един с друг, преразпределени, реформирани, мотивирани и т.н.

И всичко това заради мургавата пантера Наоми и несбъднатия ищах на министъра за засукана секретарка.

Не прозира ли (а сега малко сериозно) тук обаче една огромна рашидова незаинтересованост към реформите, които подчиненото му ведомство предприема с негов подпис и благословия?

Дали министърът знае въобще за какво става дума или пък, напротив, много добре знае, че пътят е задънен, идеите неосъществими, експертният ресурс - негов и на подопечните му - недостатъчен...

Затова и тази шеговитост - като е абсурдно, да е докрай.

Тъжно е, че една толкова мащабна реформа, засягаща духовността е съпътствана от тотална проява на бездуховност.

Особено тъжно е обаче, че е много по-вероятно Наоми Кембъл да стане секретарка на Рашидов, отколкото театралната реформа да има своя щастлив завършек.

Но какво пък, поне Рашидов ще може да претендира, че е министърът с най-екзотична секретарка.

Ако пък и му работи безплатно...