Явно Сидеров се изживява като политик от типа „народен трибун". Повярвал е, че само той и никой друг може да защити онеправданите и злощастни български граждани.

Затова явно е и агресията, и факелните шествия, и необузданите му слова и желанието му на всяка цена да бъде начело на всеки един протест у нас.
Независимо какъв - пенсионерски, на таксиметрови шофьори, на медицински работници и т.н.

Но като политик, той добре знае формулата за спечелване на масите - „хляб и зрелища". И тъй като в момента не е в позиция, която му позволява да дава хляба, той се е заел да компенсира това със зрелища.

Последното от които е вчерашното му нахлуване в редакциите на два столични вестника.
Брутално, нагло...и малко страхливо.

Само по този начин може да се обясни присъствието на няколко десетки депутати от Атака, партийни функционери и привърженици, начело на които Сидеров се е чуствал голям и силен.
И като такъв - способен да заплашва и размахва пръст.

Но да се върнем към зрелището. Изтласкан явно - заради поведението си - в края на политическата трапеза, лидерът на Атака е прозрял, че с агресия, която е на ръба на нормалното (но май вчера мина границата), демонстрирайки някаква псевдо-принципност, той би могъл да се задържи на гребена на народната привързаност.

Сред снощните коментари за нахлуването му в редакциите присъстваше и определението „самоуправство". Несъмнено мнозина имат основание да нарекат така случилото се.

Но ако за момент приемем, че живеем в нормална държава, с нормални взаимоотношения и принципи на обществена търпимост, спокойно бихме казали, че Сидеров се самоуби като политик и след вчерашната си изцепка задълго, ако не и завинаги отива в политическия миманс.

Защото, най-малкото, това което направи, е далеч от поведението на един разумен, пресметлив и внимаващ за всеки свой жест политик, който добре знае рисковете на кариерата.

Веднага обаче бързам да припомня, че все още у нас толерантността към подобни явления е огромна, нещо повече - мнозина имат нужда от такъв вдъхновител, който не цепи басма на „турци, цигани, шибани журналисти, комунисти и псевдодемократи".

За мнозина това е трибунът, който ще пусне отново АЕЦ Козлодуй, надвивайки европейците, ще обърне гръб на американци и всякакви други империалисти, ще прогони турците от властта и ще накара циганите да си плащат тока или....

Да, вярно, че в момента лидерът на „Атака" има благодатна почва, върху която да цъфти и процъфтява.

Това обаче е до време. Все пак живеем в логичен свят, който рано или късно ще довее и у нас нетърпимост към подобни публични личности, отреждайки им ролята на мушици еднодневки.

Кога ще стане това, не се знае. Но ще потърпим. Струва си.