Тези дни ни се наложи да си припомним едно политическо изобретение, въведено по времето на предишните управляващи.

Патентът „Борисов", с който бившият премиер наложи рационализацията при вземането на решения „проба-грешка-проба-грешка, грешка-проба и т.н."

Това в ония времена бе сериозно охулено, критикувано и подигравано от социалистическата и другата опозиция. Вярно, беше смешно и не особено продуктивно.

Сега обаче сме свидетели на негов кавър в изпълнение на новото мнозинство и кабинета „Орешарски". Той се прояви само два пъти, но пък ефектът му бе уникален.

Първо, имаше едно предложение за инвестиционен министър, което преживя само една нощ и на сутринта, отивайки към президента, премиерът Орешарски вече го бе сменил.

Това мина и замина, като предизвика само иронични подсмихвания. Дошлите след това съмнителни действия - искането за промяна в режима за пушене и да се обезщетяват с пари децата, неприети в детска градина - които проекти може би няма да минат - ще отчетем само като преход към голямото изригване.

А то се казва „Делян Пеевски" и с него Орешарски и компания май стъпиха много накриво. Пеевски може и да е добър човек и това сигурно по сегашните високи етажи на властта се знае и затова бе предложен да оглави най-мощната структура в държавата.

Само че хората по улицата това не го знаят. Там мълвата за Делян Пеевски носи недобри неща и гражданството вярва и се влияе.

Та, да предложиш подобна кандидатура - че и да я избереш - за шеф на ДАНС, е или велико управленско прозрение, или уникално политическо късогледство.

Май ще се окаже второто. Делян Пеевски бе шеф на ДАНС 24 часа, след което „отгоре" обявиха, че ще го махат. За това доста помогна 10-хилядният протест, събрал се в София в деня на избора.

Ако предположим - в най-добрия за управляващите случай - че сред протестиращите половината са били „организирани" и такива, на които им е интересно да викат, скачат по всякакви поводи и т.н., то останалите 5 хиляди недоволни си е сериозна цифра за едно едва проходило правителство.

Но по-лошото е, че с махането на Пеевски май напрежението няма да може да бъде потушено. Както се казва, духът излетя от бутилката или ако се върнем към родния фолклор - стомната се счупи.

Хората показват свръхчувствителност към всякакви по-непремерени действия на висшите ни държавни чиновници. И е нормално - много се насъбра на българите - 4 години Тройна коалиция, последвани от 4 години ГЕРБ, та сега и новите „проба-грешки" на БСП-ДПС.

Май стратезите от тези две политически формации не отчетоха, че от февруарските бунтове и протести не е минало чак толкова време и както се казва - улицата още не е изстинала. А ако прибавим към това и примера, който идва от Истанбул, то условията за безсрочни и ежедневни протести са много добри.

Дондуков 1 и партийните централи могат да се пробват да залепят стомната, но при всички случаи тя ще продължи да протича.

Затова май единствената по-сериозна надежда е лятото, морето, доматите, краставиците и студената ракийка да охладят протестните страсти.

Но както всички знаем, летата са най-кратки.