Изключително наситено и многоцветно (почти като идващия София Прайд) се очертава следващото предизборно политическо лято у нас.

И ако все още е рано да отделяме прекалено много време и енергия за предстоящите парламентарни избори през 2013 г., още с началото на отпускарския сезон политиците направиха услуга на родната журналистическа гилдия, като я подсетиха, че трябва сериозно да си почине сега, защото пълноценната отпуска догодина се очертава мираж.

Поне за онези медии, които ще си поставят амбицията да отразят пълноценно всички изгрели, новоизгряващи и позалязващи - но искащи отново да изгреят, звезди на политическия небосклон.

Само в рамките на един ден, и то почивен, се родиха две нови политически формации, носещи гръмките имена „Модерна България" и „Нова алтернатива".

Първата предупреди властта, че й готви парен чук, с който ще върви към децентрализация на държавата и граждански контрол, а втората директно поиска рестарт на страната.

За утеха на гласоподавателите „модерните" обясниха, че са непартийно, но политическо движение, а „алтернативните" отидоха отвъд клишираните послания, като се обявиха за патриотичен либерализъм.

Без да се опитваме да разшифроваме последното определено будещо интерес политическо течение, се надяваме, че поне в „Нова алтернатива" са достатъчно наясно с него и ще са така благосклонни да ни обяснят що за хибрид е то.

Така поне ще успеят да отвлекат вниманието от будещия съвсем леко недоверие сред бъдещите избиралите факт, а именно - защо му е на един бивш военен министър, появяващ се по-често в съдебна зала, отколкото в пленарна по време на управлението си, да застава начело на партия.

Освен, ако не искаме да му се доверим напълно, че рестарт на една държава се прави със зелени хартиени ракетки.

Посланието, че „искаме да променим нещата" като че ли сме го чували и звучи леко несериозно, особено за човек, който иска да се задържи трайно във властта. Желание, което пък няма нужда от разшифроване.

То проличава и в новите стари партийци от „Модерна България", които за щастие не ни залъгват, че ще ни оправят за 800 дни, но пък ни обещават по-голям граждански контрол и прозрачност.

Може би бъдещите непартийни политици са си взели поука, че празните обещания без реални действия вече омръзнаха на всички. Дали това има връзка с признанието на Симеон Сакскобургготски, че никога нищо не е обещавал? Можем само да гадаем...

Можем и да гадаем какви нови и стари лица ще се появят на политическата сцена у нас в близките месеци. Всъщност надали това има особено значение, след като самите им членове като че ли започнаха леко да объркват от кое непартийно политическо движение са.

Така в неделя един от членове на инициативния комитет на „Модерна България" обърка името на движението, в което се включва, с това на Меглена Кунева - „България на гражданите".

Почти незабележим гаф. Но красноречив за голяма част от политическата ни класа. Която съвсем между другото напоследък умира да се заиграва с обещания за граждански контрол.

Като споменахме Кунева, да кажем и за нея, или по-скоро за класическата й „българска врътка". Първата ни еврокомисарка е на път да изнесе открит урок на политическите си колеги, като им отмъкне някои от ключовите лица. Дамата е интелигентна и пълноценно научи някои от „уроците" на ГЕРБ - без качествени хора политика се прави трудно и почти невъзможно, ако разбира се не си Бойко Борисов.

И все пак в сезона на отпуските политкласата ни може би е добре да си отдъхне малко от бремето "в името на гражданите" -  те гражданите като че ли и без партии успяват да постигат някои неща като например спирането на цял закон. Пък от есен ще броим - обещанията, партиите и гражданите и накрая - бюлетините.