В сянката на президентския пост: Каква е съдбата на вицепрезидентите на България?

Вицепрезидентът е една от най-особените фигури в българската държавна система. Избираме го пряко заедно с президента, но след изборите той почти неизбежно остава в сянката на държавния глава. Конституцията му отрежда малко собствени правомощия, медиите рядко следят ежедневната му работа, а политическата тежест на поста зависи до голяма степен от човека, който го заема.

И все пак историята на българските вицепрезиденти след приемането на Конституцията от 1991 г. разказва много за историята на самия преход.

Първият вицепрезидент напуска властта, защото не желае да остане в нея на всяка цена. Един прекарва пет години на "Дондуков" 2 и след това почти безшумно се връща към обикновения си живот. Друг остава десет години и приключва мандата си сред тежък спор за стотици помилвания. Следва го прокурор, който превръща същото правомощие в строго регламентирана и публично отчитана процедура.

А петият вицепрезидент направи онова, за което Конституцията винаги е предвиждала тази институция, но което България не беше виждала повече от три десетилетия - пое президентския пост.

Блага Димитрова - когато моралът срещна политиката

Източник: Архив БНР

През януари 1992 г. България избира за първи път пряко президент и вицепрезидент по новата Конституция. Победители са Желю Желев и Блага Димитрова.

Изборът на Димитрова е символичен за времето. Поетеса, писател и интелектуалец, свързан с демократичната опозиция срещу комунистическия режим, тя влиза във властта във време, когато политиката все още се възприема и като морално начинание.

Но романтичният период на ранната демокрация продължава кратко.

Конфликтите в СДС, сблъсъкът между президента Желев и правителството на Филип Димитров и прочутата пресконференция на "Боянските ливади" постепенно разрушават политическото единство, с което президентската двойка е дошла на власт.

На 30 юни 1993 г. Блага Димитрова подава оставка. На 6 юли Конституционният съд прекратява пълномощията ѝ. В решението си съдът отбелязва, че тя "отдавна обмисля" решението си и че мотивите ѝ са политически. Така Димитрова остава единственият български вицепрезидент, напуснал поста по собствено желание преди края на мандата.

Оставката ѝ и днес позволява два разлини прочита.

Единият е за политическа честност - човек, който отказва да остане във властта, когато вече не може да се идентифицира с политиката, която тя представлява.

Другият е за политическата наивност на първите години след 1989 г. За убеждението, че моралният жест сам по себе си може да промени политическия процес.

Вероятно точно в напрежението между тези две обяснения се намира и образът на Блага Димитрова като вицепрезидент.

Желев остава без заместник до края на мандата си.

Блага Димитрова умира на 2 май 2003 година на 81 години.

Тодор Кавалджиев - тихият вицепрезидент

След бурния първи мандат идва почти неговата противоположност.

През 1997 г. вицепрезидент на Петър Стоянов става Тодор Кавалджиев.

Зад привидно тихия политик стои необикновена биография. Противник на комунистическия режим, Кавалджиев прекарва години в затвори и лагери, включително в Белене. След политическата промяна участва във възстановяването на БЗНС "Никола Петков", става депутат, а след това и вицепрезидент.

На "Дондуков" 2 обаче не се опитва да изгради паралелен център на власт.

Мандатът му остава далеч по-малко конфликтен от този на предшественичката му. След напускането на президентството Кавалджиев също постепенно излиза от голямата политика.

През 2001 г. Петър Стоянов се кандидатира за втори президентски мандат, но не повтаря двойката Стоянов-Кавалджиев от 1996 г. За свой кандидат за вицепрезидент избира съдия Нели Куцкова. Двойката е регистрирана от ЦИК на 2 октомври 2001 г. и на балотажа губи от Георги Първанов-Ангел Марин с 45,87% срещу 54,13%.

В неговата история има нещо характерно за едно вече почти изчезнало поколение политици - високият държавен пост не променя непременно начина, по който човек живее след властта.

Кавалджиев умира през 2019 г. на 85 години, далеч от шумните политически битки.

Ако Блага Димитрова олицетворява моралния драматизъм на началото на Прехода, Кавалджиев остава неговата далеч по-тиха фигура.

Ангел Марин - от разжалвания генерал до 533-те помилвания

Източник: архив БГНЕС

Ангел Марин влиза в президентската институция с биография, която още преди това е белязана от политически скандал.

Като командващ Ракетните войски и артилерията на Сухопътните войски генерал-майор Марин влиза в открит конфликт с политическото ръководство заради провежданата военна реформа. През 1998 г. той публично критикува начина, по който се извършват съкращенията в армията, и предупреждава за последиците от тях за отбранителните способности на страната.

Последицата е тежка за един действащ генерал. По предложение на правителството на Иван Костов президентът Петър Стоянов го освобождава от длъжност и от кадрова военна служба и го лишава от военното звание генерал-майор. Така Марин напуска армията като разжалван генерал.

Само няколко години по-късно политическата ситуация се обръща по необичаен начин. Георги Първанов го избира за свой кандидат за вицепрезидент и двойката печели президентските избори през 2001 г.

След встъпването им в длъжност през 2002 г. Първанов възстановява на Марин военното звание генерал-майор.

Така човекът, който при президента Петър Стоянов е лишен от генералските си пагони, при следващия държавен глава се оказва вицепрезидент на републиката и отново генерал.

Марин остава на "Дондуков" 2 два пълни мандата - от 2002 до 2012 г. Десетте години го превръщат в един от най-дълго служилите хора в президентската институция.

Но политическото му наследство остава свързано преди всичко с едно от малкото реални правомощия, които президентът обичайно делегира на своя заместник - помилването.

След края на мандата става известно, че за десет години Марин е помилвал 533 осъдени.

От тях 93 са получили пълно помилване на остатъка от наказанието си, а при 440 наказанието е било частично намалено.

Самият брой предизвиква огромен обществен скандал. Още по-чувствителен става въпросът за характера на престъпленията на част от помилваните - сред тях има осъдени за убийства и други тежки престъпления.

Марин защитава решенията си. Той подчертава, че 533 помилвания не означават 533 души, незабавно освободени от затвора, и че решенията са вземани след процедура и разглеждане на отделните случаи.

Спорът стига и до конституционен казус - дали след преизбирането на Първанов и Марин през 2006 г. президентът е трябвало отново изрично да делегира правомощията за помилване на своя заместник.

В крайна сметка Конституционният съд приема, че при два последователни мандата на същата президентска двойка ново делегиране не е необходимо.

Юридическият спор приключва.

Политическият - не.

За първи път широката публика разбира колко голяма власт всъщност може да се крие зад привидно церемониалната длъжност "вицепрезидент".

Ангел Марин умира на 18 март 2024 г. на 82 години

Маргарита Попова - от прокуратурата на "Дондуков" 2

Източник: БГНЕС

Когато през 2012 г. Маргарита Попова наследява Ангел Марин, темата за помилванията вече е токсична.

Тя идва от съвсем различна професионална среда - прокурор, бивш министър на правосъдието и юрист с дългогодишен опит.

И подходът се променя.

Още през първите седмици новата Комисия по помилването разглежда стотици молби, без да предложи нито едно помилване. Постепенно се въвежда значително по-публична система с периодични отчети и аргументиране на практиката.

Попова обаче не отрича самия институт на помилването.

Напротив - тя го защитава като необходим хуманен коректив на наказателната система и дори публично се обявява срещу доживотния затвор без право на замяна като прекалено тежко и нехуманно наказание.

Но помилването вече трябва да бъде изключение, основано на индивидуална оценка.

За петте години на нейния мандат помилваните са 28 - огромна разлика спрямо 533-те случая през десетте години на Ангел Марин.

Така две последователни президентски двойки демонстрират колко различно може да бъде упражнявано едно и също конституционно правомощие.

Илияна Йотова - вицепрезидентът, който стана президент

Когато през 2017 г. Илияна Йотова влиза на "Дондуков" 2 като вицепрезидент на Румен Радев, тя вече има дълга политическа биография - журналист в БНТ, партиен функционер, народен представител и три мандата в Европейския парламент.

През 2021 г. Радев и Йотова са преизбрани.

Така тя прекарва девет години като вицепрезидент - повече от всеки свой предшественик с изключение на Ангел Марин, който завършва два пълни петгодишни мандата.

Но през януари 2026 г. се случва нещо без прецедент в историята на действащата Конституция.

Румен Радев подава оставка като президент. След като Конституционният съд прекратява предсрочно пълномощията му на 23 януари, Илияна Йотова встъпва в длъжност като президент на Република България.

За първи път механизмът, заложен в Конституцията още през 1991 г., се задейства на практика - вицепрезидентът не просто замества временно държавния глава, а поема президентската длъжност.

Така постът, който десетилетия изглеждаше предимно като политическа сянка на президента, демонстрира най-важната причина за своето съществуване - институционалната приемственост.

Пост в сянка, който понякога се оказва решаващ

За малко повече от три десетилетия през вицепрезидентския пост преминават петима души и почти всеки оставя съвсем различен образ на институцията.

Блага Димитрова напуска, когато политическата реалност се разминава с представите ѝ за властта.

Тодор Кавалджиев преминава през поста без големи скандали и без опит да превърне длъжността в самостоятелен център на политическо влияние.

Ангел Марин показва колко значими могат да бъдат делегираните правомощия на вицепрезидента - и колко голям обществен спор може да предизвика начинът, по който те се упражняват.

Маргарита Попова демонстрира друг модел - юридическа формализация, по-рестриктивно помилване и публично отчитане.

А Илияна Йотова в крайна сметка реализира най-важната конституционна функция на поста - да гарантира, че държавата няма да остане без президент при предсрочно прекратяване на неговите пълномощия.

Така историята на българските вицепрезиденти се оказва своеобразна малка история на българския политически преход.