Само за две-три минути и с няколко кратки изречения премиерът Борисов изтупа прахта от папките по случая „Ахмед Емин" и така сложи начало на новото говорене около смъртта на човека на Доган.

Ако ден преди това бе направено допитване до гражданството, едва ли някой щеше да се сети с какво е свързано това име.

Но сега случаят „Емин" е на път да измести от ранглистата на темите и безработицата, и здравната реформа, и скандалите около ГМО-тата, и... т.н.

Ако това е била целта на управляващите - добро изпълнение, наистина. Загадъчността винаги привлича, а пък ако се намесят символи като ДАНС, ДС и т.н., нъпълно е възможно човек да позабрави, че е гладен и няма работа.

При всички положения обаче на ДПС хич не им се хареса възраждането на тази тема - това означава повторно ровене около партията, а никога не се знае какво ще излезне.

Стигна се до ситуацията, в която „царете на мълчанието" проговориха, лансирайки жълтенията, че смъртта на Емин е част от план за покушение срещу лидера Доган.

Добър опит, но едва ли ще е особено успешен, по-добрият вариант за хората на Доган е да направят всичко възможно да върнат папките по случая обратно в архивите.

В момента за ДПС е най-важна тишината около партията - никакво ровене и връщане назад във времето, или в най-добрия случай - само до лятото на 2009-а. По-назад - не.

Аферата „Емин" съвпадна обаче и с нещо, което е доста по-притеснително и опасно за обществото.

Ставаме свидетели на римейка на култовото „Ние ги хващаме, те ги пускат".
Изречено преди доста години от главния секретар на МВР Бойко Борисов по отношение на съдебните решения у нас, то сложи началото на цяла плеяда от ясни, кратки и експресивни коментари - запазена марка на настоящия премиер.

Сега обаче дясната ръка на Борисов, Цецо (вътрешният министър Цветанов), доста неубедително поведе войната с „корумпираните съдии".

Изнервен докрай от факта, че екшън операциите на МВР, довели до зрелищни арести, свършиха с пускането на свобода на 70 процента от задържаните, министърът започна задочна полемика със съдебната власт, обвинявайки я във всички грехове на корумпираното общество.

Че родната Темида редовно сваля превръзката от очите си, е ясно и за петокласниците. Но в никакъв случай един вътрешен министър и вицепремиер не може да си позволи откровено и пряко да се намесва в конституционно самостоятелната и независима съдебна власт.

Стигна се дотам Цветанов да обяви „едно към едно", че е готов да търси за родни топ подсъдими престъпления зад граница, за да може там те да бъдат осъждани.

Ако толкова иска да администрира и правосъдието, Цветанов може да предложи на премиера си революционната идея - да поеме и МВР, и съдебното ведомство.

Така кръгът ще бъде затворен, а Цветанов ще може да затваря в затворите всеки хванат от органите на МВР.

За момента съдиите „стискат зъби" и мълчат, но какво ли ще стане ако започнат да оговарят на МВР-обвиненията.

В нелеката ситуация, в която се намира страната - по ред причини, ни оставаше само това - една война между полиция и съд. Както казват в квартала - ще я втасаме.

Затова е наложително министър-председателят да тропне по масата, да забрави за известно време галеното „Цецо", да викне Цветанов и на четири очи - все пак авторитетът на вътрешния министър е важно нещо - да го „помоли" да си гледа министерството и да не се бърка в другата власт.

Което автоматично ще означава обаче, че на съдиите ни се дава пореден вот на доверие и възможност сами да си изрият авгиевите обори.

Защото ако тръгнат фадромите...