Странно, тъжно и грозно празни останаха банките в парламента, отредени за членовете на правителството.

Пустото петно рязко контрастираше с препълнената пленарна зала, дошла да чуе обръщението към нацията на президента Плевнелиев.

Рамо до рамо седяха дори немного обичащите се предишни президенти Петър Стоянов и Георги Първанов. Колоритът се допълваше и от новоизбрания български патриарх Неофит.

Едва ли някой ще даде разумно обяснение защо министрите в оставка не уважиха обръщението към народа на избрания от народа.

Най-лесно е да се припомни перманентното им неуважение към парламента през изминалите 3 години и половина. По тази линия те много стриктно следват примера на шефа си и свой патрон - премиера Борисов.

В случая обаче скандалният акт е не само към българския парламент, но и към институцията президент на Републиката. Оставяме настрана, че тя в момента се отъждествява от, на практика, техен човек - довчерашен колега на част от министрите.

Келявото евентуално извинение, че в същия час е имало насрочено заседание на Министерски съвет дори не трябва да се пуска в обръщение, защото кабинетът в оставка ще лъсне в още по-абсурдна светлина. Всяко заседание може да се отложи с 30 минути, за да чуеш държавният глава какво ще каже на народа ти и с присъствието си да уважиш и конституираш уникалността на този акт.

Още повече, че - и това е най-смешното - и днес заседание отново нямаше, заради боледуващия премиер.

Може би стратезите, които определят колективните действия на министрите, са предусетили, че ако отидат в НС ще чуят от най-високото място в държавата - трибуната на парламента - че народът не иска да го управляват хора, които лъжат и крадат, или друга констатация на президента - че причините за протестите са неизпълнените обещания - които част от министрите вече се готвят с пълно гърло да повтарят на идващата предизборна кампания.

Самозабравянето и скъсването с реалността и днес подляха сериозно вода на отиващия си кабинет. Въздушните кули, от които те бяха свикнали да общуват с „масите" поогънаха перспективата, та господа министрите пропуснаха да поизчистят „срама от челото".

Каквото и да се говори и изтиква на преден план обаче, ясно е, че членовете на Министерски съвет избраха доста тъжен и невнятен начин да се „сбогуват" с политическата реалност и с хората, които се бяха оставили на тяхното управление и благоволение.

Дали пък някаква гузна съвест не се е появила отнякъде, някакво разкаяние. Или просто си продължават начертаната преди 4 години политическа линия на поведение - „аз съм по-по-най".