Днес, иначе умел и ловък политик, Доган се прояви като един романтичен и лежерен икономист и финансист. Прозрението му, че със и без АЕЦ, цената на тока пак ще си се покачва, е достойно за някоя престижна наградата за икономика.

Разтълкувано на по-популярен сленг – що се косите излишно за тези блокове, като цената на тока пак ще ви я дигнем. Точно и ясно.

Да, ама не става дума само за цената на тока и това г-н Доган отлично го знае. Тук иде реч за някои действия на кабинета, свързани с поемането на ангажименти, които будят леко притеснение. Тук става дума отново за надеждата на управляващите, че паметта ни е прогресивно отслабваща и бързо ще забравим скандалите с прословутото решене на Министерски съвет за АЕЦ и последвалата го декларация на Парламента.

В началото разликите между тези два документа бяха фрапиращи (не в полза на министерското творение), а после ден след ден, конкретностите все повече избледняваха и накрая, какво се оказа – текстовете били лика прилика, като два стръка....и т.н. (знаем си го продължението).

Явно сценарият е ясен, а ние ролите си ги знаем. Сега трябва да сме опиянени от еуфорията на “безпрецедентните договорки с ЕС” и чукащата на вратата ни покана от НАТО, а по-после, като се изтърколят годините, минат проверките и дойдат хората с отверките и гаечните ключове да ни демонтират реакторите, какво?

Пак ще се разчита на твърде слабата ни памет.