Единствената издателска къща на българите в Сърбия - "Братство" в Ниш, ще бъде принудена от следващия месец да затвори. Причината е недостиг на средства и фалит.

Информацията дойде вчера от кореспондента на БНР, въпреки че още преди месеци в интервюта за няколко издания директорът на „Братство" Небойша Иванов предупреди за това.

Остават няколко дни до датата 1 февруари, когато след 50 години съществуване, вестникът и двете списания (от които едното за деца) ще престанат да излизат.

Ако се отвори страницата на Агенцията за българите в чужбина, се вижда, че „Братство" всъщност е единствената българска организация с ясна издателска и разпространителска цел, докато останалите сдружения са по-скоро организационни.

Подкрепата, която българската държава оказва за българите от Западните покрайнини, е повече от проблематична и дори и за незапознат с детайлите човек е повече от ясно, че единна и последователна политика няма.

И това е в продължение не на години, а на десетилетия. Десетилетия са дори и само последните години на прехода, когато тук на Балканите се заговори вече за малцинства, права на малцинствата и права на човека.

Новината за спирането на издателската дейност на „Братство" идва на фона на вече заглъхналата идея за дебат да съществуват ли новините на турски език по Българската национална телевизия.

Да, този проблем избухна със силата на фойерверк и отшумя по същия начин за седмици. Като поредното доказателство, че в България всяко чудо е за три дни и последователна и дълготрайна политика не се води.

Освен няколко анкети, няколко предавания и няколко изказвания на политици „за" или „против" новините на турски език в национален ефир реално дебат не се състоя. Това, че почти всички допитвания на гражданите показваха превес на мнението за спиране на излъчването, но че и много граждани бяха против - не доведе до нищо.

Говоренето по проблема беше издухано само с един съвсем лек и тънък намек от страна на две политически партии, че свалянето на новините на турски език ще доведе до етническо напрежение.

Явно сръбските власти не ги е страх от това и спират парите за изданията на „Братство". Както пише дори и на сайта на Агенция за българите в чужбина - „Братство" се финансира от сръбската държава, тъй като по конституция в Сърбия всяко малцинство има право на финансиране от Министерството на културата на издания на майчин език.

Явно обаче аргументът за финансовата и икономическата криза е достатъчно силен, за да се спрат парите в западната ни съседка.

Аргументът беше валиден, а може би и решаващ и тук - провеждането на референдум „за" или „против" новините на турски език по БНР би струвало 20 милиона лева. Да, тези 20 милиона лева не са нито в повече, нито са излишни на икономиката, която също е в криза.

Но и тези 20 милиона лева не биха били излишни и на „Братство", нали?

Прави впечатление обаче, че по време на двете седмици, когато се говореше за референдума, не се посочиха точни цифри колко струват на данъкоплатеца самите новини на турски език, например годишно.

Каквато и да е сумата, тя също не би била излишна на „Братство". Нали?