Защо Европейският съюз се страхува от Русия, след като е 10 пъти по-богат от нея?

Заплахите от външна намеса и дезинформация представляват атака срещу "самата същност на европейския проект", като основните жертви са гражданите, предупреждават членовете на ЕП.

Русия е основната външна заплаха, но заплахи идват и от Беларус, Китай, Иран и Северна Корея. Защитата на свободните и независими медии и борбата с онлайн намесата в изборите са от ключово значение, според Европейския парламент. Ясен мандат и специален бюджет са необходими за новия орган на ЕС, натоварен с борбата с външната намеса, категорични са евродепутатите.

Онлайн платформите трябва да предприемат действия срещу намесата в изборите, извършвана чрез ботове. Евродепутатите твърдят, че подходът на ЕС понастоящем е разпокъсан, тъй като отделните държави членки не могат сами да противодействат ефективно на тези заплахи.

Членовете на ЕП подкрепят създаването на Европейския център за демократична устойчивост, както беше обявено от Комисията в стратегията за щит за демокрацията, изготвена в съответствие с предложенията, внесени от Парламента по време на предходния мандат. Според евродепутатите структурата би функционирала като независим "център за високи постижения" за борба с дезинформацията и чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство, както и за координиране на действията на национално равнище. Тя не трябва да дублира съществуващите инструменти, а вместо това да консолидира текущите действия на равнището на ЕС в единен субект с ясна визия, мандат, бюджет и капацитет за действие. Участието в нея следва да бъде задължително за всички държави членки и трябва също така да се гарантира парламентарен контрол.

В доклад на ЕП се подчертават честите хибридни атаки на Русия срещу критична инфраструктура, като кибератаки, физически саботаж, палеж, шпионаж и заглушаване на сигнали. Подобен тип атаки идват също и от Беларус, Китай, Иран и Северна Корея. Членовете на ЕП искат разширени санкции за лицата, способстващи за дезинформацията, както и за тези, които спомагат за заобикаляне на съществуващите санкции.

В доклада се осъжда и политически мотивираното "включване в черен списък" от страна на Русия на длъжностни лица на ЕС, журналисти и евродепутати като инструмент за хибридна война. Тъй като тези атаки се извършват до голяма степен в цифровата сфера, членовете на ЕП настояват за стриктно прилагане на съществуващите правила в тази област (като например Акта за цифровите услуги и Акта за изкуствения интелект) вместо въвеждане на ново законодателство. Те също така искат платформите да бъдат подведени под отговорност и да полагат повече усилия за борба с намесата в изборите, извършвана от ботове, и за защита на демократичния дискурс. В доклада се посочва, че свободата на изразяване на мнение и свободата на информация са права, които защитават хората, а не машините.

Калас: ЕС трябва да затегне санкциите след последните руски провокации

През последните 48 часа станахме свидетели на опасната безразсъдност на Русия, заяви тя

Евродепутатите призовават ЕС да намали зависимостта си от технологии под чуждестранен контрол в секторите от критично значение, особено от технологични дружества от САЩ и китайски хардуер, включително чрез балансирана стратегия за "закупуване на европейски стоки", когато се инвестира в критична инфраструктура, както и чрез диверсификация към по-надеждни партньори за доставките на суровини от критично значение. За да се защити почтеността на изборите от нарастващи заплахи и да се предотврати финансирането чрез посредници и външната намеса, членовете на ЕП предлагат изборната инфраструктура да бъде определена като критична. Те призовават за прилагане на принципа "познавайте своя дарител" по отношение на политически дарения, основани на криптовалута, за мерки срещу злонамерени убедителни фалшификати (т.нар. "дийпфейк") и измамни реклами, както и за по-голяма защита на жените кандидати.

Евродепутатите също така заявяват, че тясното сътрудничество и подкрепата за подобряване на устойчивостта в страните кандидатки и държавите партньори са от съществено значение. Същевременно те осъждат използването на миграцията като средство за оказване на политически натиск върху ЕС, което считат за недопустимо. И това е повод за малко размисъл. Защо Европа се страхува от Русия? Кое налага да се вземат куп мерки за защита? Основателни ли са тези страхове? И толкова ли е силна Русия. И така: за ЕС Русия е основна външна заплаха за сигурността и демократичната цялост на Европа заради комбинация от военна агресия, хибридни атаки и подривна дейност.

Войната на Русия срещу Украйна нарушава международното право и създава пряка опасност за мира и стабилността по източния фланг на Европа. Освен това европейските институции и държави членки отчитат ръст на кибератаки, физически саботажи на критична инфраструктура, палежи, шпионаж и заглушаване на GPS сигнали, организирани от руските служби.

Службите предупреждават, че Русия води целенасочени кампании за дезинформация, манипулиране на избори и използване на мрежи от фалшиви профили с цел подкопаване на доверието в демократичните институции на ЕС. Използването на енергийните доставки като оръжие и опитите за заобикаляне на санкциите чрез т.нар. "сенчест флот" от петролни танкери застрашават икономическата сигурност на съюза.

Притеснение за общността е засилващото се руското военно и икономическо присъствие в Арктическия регион и Балтийско море. Всъщност Европейският съюз не трябва да изпитва страх от Русия, но не трябва да подценява федерацията. Все още Русия е считана за най-значимата дългосрочна заплаха за сигурността на Европа. Официалният консенсус сред европейските лидери и експертите по отбрана е, че директна конвенционална военна инвазия срещу страна от ЕС е малко вероятна в краткосрочен план, тъй като руската армия е сериозно изтощена.

Реалната опасност обаче се крие в нарастващата хибридна война, саботажите и опитите за икономическо и политическо разделение на континента. Европейските разузнавателни служби докладват за сериозна ескалация на руски операции в т.н. "сива зона". Извършват се разследвания на палежи, експлозии в оръжейни складове включително в България и кибератаки срещу електропреносни и железопътни мрежи. Притеснения будят и честите инциденти с руски дронове, навлизащи в небето на Полша, Румъния и балтийските държави. Русия ускорено милитаризира Севера, като отваря отново закрити съветски бази и провежда ракетни изпитания. На проведената среща на върха в Рованиеми през септември 2026 г. финландският премиер Петери Орпо и други лидери от региона официално призоваха ЕС да разглежда Арктика като стратегическа граница срещу руската враждебност. Топящите се ледове отварят нови морски пътища, където Русия и Китай се опитват да наложат доминация.

Лавров: Ако Европа нападне Русия, войната ще е много кратка

Москва нямало намерение да напада Европа нито имала интерес да го прави

ЕС успешно премина през шока от енергийното откъсване от Русия и продължава да затяга санкциите. ЕС притежава няколко мащабни стратегически предимства пред Русия, които определят неговата геополитическа, икономическа и технологична тежест в дългосрочен план. Общият БВП на ЕС е над 10 пъти по-голям от този на Русия, което осигурява на Съюза огромни финансови ресурси за инвестиции, иновации и преодоляване на кризи.

Освен това съюзът разполага с един от най-големите и платежоспособни потребителски пазари в света. Еврото е втората най-важна резервна валута в света, а това дава на ЕС стабилност и финансово влияние, каквото руската рубла не притежава. Руската икономика е силно зависима от вноса на западни технологии, като микрочипове, софтуер, индустриално оборудване. Това се оказа критична уязвимост при налагането на санкции срещу Русия. Икономиката на ЕС е многостранна и не зависи от един конкретен сектор, докато руската икономика остава силно зависима от износа на суровини като нефт и газ. И все пак на този фон изглежда сякаш Европа не може да управлява своите стратегически предимства.

Но и Русия притежава няколко значими стратегически, икономически и геополитически предимства пред Европа. Русия притежава едни от най-големите запаси в света на природен газ, петрол, въглища, ценни метали като паладий, платина, никел и редкоземни елементи. Европейската индустрия е силно зависима от внос на суровини за своето производство. В същото време Русия е напълно самодостатъчна и може да използва ресурсите си като политически инструмент. Страната е и важен доставчик на ядрено гориво и технологии за АЕЦ, от които много европейски държави все още не могат да се откажат напълно. Русия разполага с най-големия или втори по големина ядрен арсенал в света, което ѝ гарантира стратегическо възпиране срещу директен военен конфликт с НАТО. Факт, който не трябва да се подценява. Огромната територия на Русия я прави практически невъзможна за пълно окупиране или военно съкрушаване чрез конвенционални средства.

Русия демонстрира способност бързо да пренасочи икономиката си към военно производство. Европейските демокрации напротив. Те минават през тромави бюрократични и политически процедури за увеличаване на отбранителните си бюджети. Русия успешно пренасочи търговските си потоци към бързо развиващите се азиатски икономики като Китай и Индия и така съумя да намали ефекта от европейските санкции. Финансовото състояние на Русия показва сериозни признаци на прегряване и напрежение, резултат от продължаващите огромни военни разходи, санкциите и вътрешните структурни проблеми. И към момента страната се сблъсква с тежки макроикономически предизвикателства. Разходите за войната сериозно надхвърлят държавните приходи. За първите осем месеца на годината федералният бюджетен дефицит достигна 5,8 трилиона рубли или около 2,5% от БВП. Това значително надхвърля първоначалната цел на правителството на Владимир Путин за цялата година от 1,6%.

Европа държи коза срещу сенчестия флот на Русия и се готви да го използва

Прекъсването на достъпа на Русия до кораби и принуждаването на плавателните съдове да спазват регулаторните изисквания на западните застрахователи би допринесло значително за ограничаването на способността на "сенчестия флот" да заобикаля ценовите тавани

Наблюдава се значително изчерпване на финансовите буфери. Според данните ликвидните активи на руския Фонд за национално благосъстояние са се свили драстично от 6,5% от БВП преди инвазията в Украйна до едва 1,8% от БВП, което силно ограничава гъвкавостта на държавата при бъдещи шокове. Поради мобилизацията, бягството на хора от страната и нуждите на военно-промишления комплекс Русия изпитва исторически дефицит на работна ръка, което принуждава компаниите неразумно да вдигат заплатите. Освен това постоянните украински удари с дронове срещу руски рафинерии доведоха до вътрешен недостиг на горива и ограничения в износа им.

Към момента няма изгледи за подобряване на отношенията между Европейския съюз и Русия. Дипломатическите връзки са замразени. Факт е, че и в годините назад Русия и Европейският съюз така и не успяват да изградят траен и близък съюз заради дълбоки структурни, геополитически и културни различия. Най-голямата точка на напрежение е регионът между Русия и източните граници на ЕС. Русия ги възприема като своя историческа сфера на влияние и "буферна зона", а ЕС настоява за тяхната демократизация, икономическа интеграция и сближаване със Запада.

Нека не забравяме, че в руската история и философия съществува вечен спор между "западняците", които виждат Русия като част от Европа и "славянофилите", които смятат, че Русия е уникална, различна цивилизация, мост между Европа и Азия. Икономическите отношения между ЕС и Русия винаги са били по-скоро транзакционни, отколкото интеграционни. Явно примирието след падането на Желязната завеса е било по-скоро лицемерно. И от двете страни. А силна Европа в настоящия момент се държи като слабак в невидимата битка на влияние. А кой е потърпевшият? Кой ли не!