Днес се навършват 113 г. от Илинденско-Преображенското въстание - връхната точка в национално-освободителната борба на  македонските и тракийските българи, които след Освобождението остават извън пределите на българската държава. То е израз на стремежа на нашите сънародници да бъдат неразделна част от България.

Цветя бяха положени на паметника на големия революционер Гоце Делчев на площад „Македония“ в Благоевград. Депутати, представители на местната власт и на културни институции, общественици и граждани сведоха глави в знак на признателност пред подвига на въстаниците, съобщава БНР. Националният химн изправи на крака и посетителите на съседните заведения. Присъстващите бяха категорични, че трябва да се помнят датите, които показват духа на българите и стремежа им за свобода и обединение.

Въстанието избухва през 1903 г., като обхваща Македония и Одринско. Организирано е от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).

През януари 1903 г. част от членовете на Централния комитет на организацията свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско. На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 20 юли по стар сил (2 август по нов стил), когато се празнува Илинден.

Началото на бойните действия в Одринско се определя за 19 август (Преображение), а Серският окръг трябва да се вдигне на 27 септември (Кръстьовден). Така се възприема идеята за перманентна революция.

Въстанието обхваща едновременно всички райони на Битолския революционен окръг. Освободени са планински райони на Битолската, Леринската, Костурската, Охридската и Кичевската кааза (околия). 

Никой не посяга срещу мирното турско население.

В освободеното Крушево е обявено временно управление, известно под името Крушевска република, която просъществува 10 дни. В града е образувано временно правителство, в което влизат представители на трите общности - българи, власи и гъркомани. 

Според данните на мемоара на вътрешната организация от 1904 г. в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат участие 26 000 въстаници срещу 350-хилядна войска. В сраженията загиват 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а други 25 000 души, жители от Македония и Одринско, избягват в Княжеството.