Негативни са обществените нагласи във връзка с процедурите по избор на еднолични и колективни органи от Народното събрание, или т. нар. "регулатори". Това отчита национално представително проучване, проведено от социологическа агенция "Глобал Метрикс" сред 1000 пълнолетни българи в периода 17-25 март 2025 г. по поръчка на Българския институт за правни инициативи (БИПИ).
Общественият интерес към процедурите не е особено голям. Едва 11% от анкетираните следят подробно случващото се около тях, а 47% се интересуват само най-общо. Проучването регистрира съществен скептицизъм за резултата от изборите на "регулатори". 82% от българите очакват да бъдат избрани приближени до политическите сили лица, а според 77% назначените биха обслужвали интересите на политическите сили, които са ги излъчили. 74% от анкетираните се опасяват, че ще има много отлагания и скандали в процеса, а 64% - че може изобщо да не се стигне до избор.
Източник: БИПИ / Глобал Метрикс
От БИПИ коментират, че негативните нагласи и изострените политически отношения доминират над очакванията за ролята в обществото на органите, избирани Народното събрание. 46% от обхванатите в проучването считат, че работата т. нар. "регулатори" обикновено става обществено достояние, когато има скандали. Според 40% те работят в интерес на определени корпорации, а по мнението на 38% от българите - в полза на олигархията. Същността и ползи от работата на избираните от парламента еднолични и колективни органи остават назад във възприятията на широката общественост. За около 20% те имат важни контролни функции в специфични сектори или регулират специфични дейности - одит, далекосъобщения и ценообразуване на важни стоки, а според 15% в чувствителни за обществото сфери - разузнавателни средства, защита на личните данни и финансов надзор. Едва 14% от пълнолетните българи разпознават ролята им за регулиране на обществените отношения.
Източник: БИПИ / Глобал Метрикс
34% от българите смятат, че е по-вероятно да бъдат избрани хора без почтеност и без професионализъм, зависими и обвързани с политически и икономически кръгове, а според 22% - почтени професионалисти с обществен авторитет, които обаче не са независими. От БИПИ посочват, че тези отделни характеристики на потенциални кандидати оформят реалистичния профил на хората, които ще бъдат избрани в различните органи.
Източник: БИПИ / Глобал Метрикс
Проучването отчита, че за широката общественост най-приемливи биха били почтени професионалисти, които са независими, макар и без обществен авторитет. 36% от обхванатите са склонни да приемат политическите и икономическите обвързаности, а други 38% смятат, че е по-добре да бъдат избрани лица, които освен, че са почтени и професионалисти, все пак имат обществен авторитет, макар и да не са напълно независими. Според Българския институт за правни инициативи изборът на еднолични и колективни органи ясно показва, че за широката общественост е важно кандидатите да са почтени професионалисти, които имат обществен авторитет, но считат за неизбежна политическата и икономическа обвързаност, с която някак са отдавна свикнали.
Над 90% от запитаните смятат, че гражданското общество трябва да участва под някаква форма в процедурите по избор на органи от Народното събрание, като повече от 46% искат да се даде право на гражданските организации да номинират кандидати.
"Колективните органи, избирани от Народното събрание, получават разнородни оценки за своята работа от широката общественост. Най-неразпознаваеми са Икономическия и социален съвет и Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Сред най-популярните са НЗОК, НОИ, КЕВР, КЗЛД, Омбудсмана, БТА, Сметната палата, КФН, КЗК и СЕМ. Сред най-одобряваните обаче са Българска телеграфна агенция, Национален осигурителен институт и Омбудсмана", обобщават в заключение от БИПИ.
USD
CHF
EUR
GBP
