За пореден път българите в чужбина настояха за съставянето на изборен район „Чужбина” и за запазване на броя заявления за разкриване на избирателна секция извън страната в рамките на 40.

Това обяви Тася Тасова, представител на българите в чужбина след среща с ръководството на ПГ на АБВ. Срещата се състоя с посредничеството на националния омбудсман Мая Манолова.

Друго основно искане на българите зад граница е запазването на изборните секции, за които има вече история в различните краища на света.

След срещата стана ясно, че българите в чужбина подкрепят искането на АБВ за промяна в Конституцията, с която да бъдат дадени пасивни избирателни права на двойните граждани. Според Стефан Манов, друг представител на българите в чужбина, това е забрана, която не съществува в друга европейска страна.
„Абсолютно споделяме необходимостта този конституционен текст да бъде ревизиран”, коментира той.

Според него отказът на депутатите да съставят нов изборен район „Чужбина”, който първоначално бе одобрен при гласуването на промените в Комисията по правни въпроси, се дължи на липсата на експертни мнения.

От АБВ също настояха за експертното мнение на ЦИК и ГРАО при съставянето на този избирателен район.

Стефан Манов коментира, че такива райони има в Македония, Хърватска, Румъния, а също така и във Франция и Италия.

От своя страна Румен Петков от АБВ заяви, че благодарение усилията на парламентарната група са били съхранени изборните права на българските граждани. Той даде пример с формирането на местни коалиции, способността и волята да се номинират кандидатури чрез инициативни комитети, възможността да се огласява социология в рамките на надпреварата, съхраняването на 30-дневния период на кампанията.

„Всичко това бе обект на посегателство с участие на парламентарни групи, които подкрепят кабинета”, коментира Петков.

Той изрази неудовлетворението си от това, че не са били предприети никакви мерки относно подсъдността по изборните дела и по-строгите правила за оформяне на изборните книжа. „Нямаше политическа воля за справяне с явлението „Арена Армеец” и пренаписването на изборни протоколи с един подпис”, заяви Петков.

Той бе категоричен, че ще се запознаят с предоставената от българите в чужбина експертиза.

Румен Петков поиска да се запознаят с точния текст на мотивите за президентското вето, след като изрази определено съмнение в автентичността на стенограмата от проведената среща при председателя на парламента Цецка Цачева.

Според него представителят на президентската институция би трябвало да бъде изпратен с определен мандат, а не като „наблюдател от Варшавския договор”. „Затова ние казахме , че за нас представлява голям интерес да видим ветото и мотивите към него”, коментира Румен Петков.