Дали 51-то Народно събрание ще успее да състави кабинет? Въпросът остава ключов две седмици преди България да гласува за седми пореден път само за последните три години. Социологическите прогнози са плахи, а самите социолози избягват да се ангажират да чертаят бъдещето. Между 4 и 9 партии могат да попълнят следващия парламент, а тази прогноза далеч не е предпоставка за яснота. В най-голяма зависимост резултатът ще бъде от избирателната активност - очакванията са обаче тя да не надхвърли 2 милиона души.
В студиото на Нова телевизия социлогът от "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов и политологът Димитър Ганев от "Тренд" се съгласиха с напластената умора и изхабяване на електоралните нагласи, които не предполагат по-висока избирателна активност - около 2 милиона избиратели се очакват да отидат до урните. Партиите обаче са напълно наясно с това, а социологическите измервания, опиращи се само на твърдите ядра и каквито се правят в момента, обезсмислят самата методология, която се използва, посочи Първан Симеонов.
Според Димитър Ганев решаващи ще бъдат следващите две седмици и това дали ще има искра в публичното пространство, която да разгневи гражданите и те да отиват да гласуват. Като такъв момент в исторически план Ганев припомни 2009 г., когато репликата за Доган за разпределянето на порции е активирала гласуването. "Но няма жив човек в България, който да може да предвиди такава искра", посочи Димитър Ганев.
Разликата обаче между 2009 и 2024 г. е, че няма ясно очертана алтернатива. Полусъгласен с тази теза Първан Симеонов добави, че продължава натрупването на очаквания върху един евентуален президентски проект, макар и на този етап явно Румен Радев няма намерение да излиза на терен.
Така вероятността да се състави кабинет от 51-то Народно събрание се оказва, че зависи от процентната разлика между партиите. Димитър Ганев открои различните ситуации в които ще се намира сочената за пореден път първа политическа партия ГЕРБ-СДС при налични 60 депутата и при близо 80. Това ще очертае линиите, по които могат да вървят едни преговори за съставяне на коалиционно правителство, но при всички случаи то ще мине по традиционни път през подписване на споразумение. Според Ганев естествено развитие би било такава коалиция да бъде съставена от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, тъй като няма ясна разлика в програмите, както и няма ясни червени линии в тази кампания.
И според Първан Симеон въпросът накъде ще натежат процентите разлика ще реши и накъде ще натежат везните за правителство - с или без коалиционно споразумение с политически премиер или с равно отдалечен премиер. Последното, според социологът, е по-скоро лозунг, който е използван и вече е изхабен. Очевидно това правителство ще трябва да е без Пеевски, но пък ПП-ДБ могат да се откажат от настояването си за политически неутрален премиер.
Така въпросът е колко ще успее да си докара Пеевски, а един добър резултат може да е сигнална лампа, че ГЕРБ и ПП-ДБ трябва да се съберат, посочи Първан Симеонов. Според него, именно при електората на ДПС стои въпросът дали някой няма да се ядоса.
И Димитър Ганев открои, че е огромно предизвикателно предварителното измерване и предвижданията на електората на ДПС, тъй като явно конфликтът в тези общности е дълбок и тежък. Социологията се сблъсква с отказ от страна на респондентите, така че няма никаква сигурност за достоверна информация. Освен това социологическите данни са само от територията на страната, а делът на гласовете от Турция не е без значение. Също така Димитър Ганев посочи като ограничение за реално измерване на тежест на формациите т.нар. корпоративен вот, тъй като в регионите на фокус много от гласоподавателите са ангажирани към структурите на местните власти и общините. "Кой може да каже тези клиентелистки мрежи в каква посока ще отидат", реторично попита Димитър Ганев.
USD
CHF
EUR
GBP
