В публикувания днес доклад на "Амнести интернешънъл" за 2006 г. се констатира, че има данни за малтретиране и използване на прекомерна сила от страна на българската полиция срещу хора заради тяхната етническа принадлежност или сексуална ориентация.

Докладът на правозащитната организация описва редица случаи на нарушаване правата и свободите на български граждани от страна на полицията, като се цитира случая с Ангел Димитров, починал през ноември 2005 г по време на полицейска операция в Благоевград, случай, по който държавните и съдебните власти не са изпълнили отговорностите си.

В доклада на „Амнести интернешънъл" България влиза и със случаите на Захари Стефанов, вълненията сред ромското население в Пазарджик и случаи на полицейско насилие заради хомосексуализъм и дискриминация по сексуален и расов признак.

По отношение на етническата дискриминация докладът на Амнести не спестява също критиките си към България.
Засегнат е жилищният проблем на ромите и проблемът с гетата в столицата.

Подчертава се, че въпреки декларациите и уверенията държавните и общинските власти не предприемат адекватни стъпки за решаване на кризисни ситуации.
Случаят с „Баталова воденица" е посочен като пример за грубо нарушаване на човешките права и несъобразяване на властите с реалностите.

България влиза в доклада на Амнести и с казуса за македонското малцинство.
Властите и съдебните органи продължават да отричат факта на съществуването в България на македонско малцинство и настояват на това, че няма задължение за неговата защита.

Тази политика получава поддръжка от всички политически партии, представени в парламента.
Докладът цитира съдебното решение за отказ за съдебна регистрация на ОМО „Илинден Пирин".

Решението е взето въпреки постановлението на Европейския съд по правата на човека от 2005 г. затова че предишният отказ от регистрация на партията е нарушение на правото на събиране и обединение на човека, са казва в доклада.

Като проблемна област в България анализът на „Амнести интернешънъл" посочва и условията, в които се лекуват и живеят хората с психиатрични проблеми, определяйки състоянието на лечебните заведения като „плачевни".
Редът и условията за принудително задържане, хоспитализиране и лечение на болни не се спазва, допълват от правозащитната организация.