Депутатите приеха Закон за Комисията за противодействие на корупцията (КПК) със 152 гласа "за", включително и от ГЕРБ, и 13 "против", които бяха от ДПС.
След като на 28 януари 2026 г. 51-ото Народно събрание закри КПК, сега със закона тя отново се възстановява. Тогава предложението за закриване на антикорупционния орган беше на ГЕРБ-СДС.
Законът е в отговор на Националния план за възстановяване и устойчивост и на препоръките на Европейската комисия във връзка с отчитането и плащането на плана. Тя е спряла изплащането на общо 258 228 948 евро поради неудовлетворително изпълнение на антикорупционната реформа.
Предвижда се създаването на петчленна Комисия за противодействие на корупцията. Един от членовете й ще се избира от Народното събрание, един - от президента на републиката, трети - общите събрания на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, а четвърти - от Висшия адвокатски съвет. Предлага се мандатът на комисията да бъде пет години, без право на преизбиране, като председателят й ще се сменя всяка година на ротационен принцип чрез жребий. На всеки шест месеца комисията ще се отчита пред Народното събрание и ще внася годишен доклад за дейността си.
Законопроектът определя 52 категории лица, заемащи публични длъжности, попадащи в неговия обхват, като едни от тях са президентът и вицепрезидентът, народните представители, членовете на Министерски съвет, конституционните съдии на ръководни длъжности в съдебната власт, членовете на Европейския парламент от Република България, българските еврокомисари и други лица.
Комисията би работила за превенция на корупцията - чрез събиране и анализ на информацията, разработване и предлагане на антикорупционни мерки, разкриване и разследване на т.нар. корупционни престъпления, сред които длъжностно присвояване, умишлена безстопанственост, сключване на неизгодна сделка, отделни престъпления по служба, подкуп, търговия с влияние, изпиране на пари и други престъпни състави. Предвижда се комисията да проверява декларациите за имущество и интереси на лица, заемащи публични длъжности, както и да установява конфликт на интереси на същите.
Органите на комисията ще разполагат с оперативно-издирвателни и разследващи правомощия, като такава дейност ще се извършва от специално назначени служители при получаване на информация за корупционно престъпление, извършено от лицата, заемащи публични длъжности, при установени несъответствия между декларирано и реално имущество. Разследването ще се осъществява от разследващи инспектори при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
Комисията ще може да обжалва пред съда откази на прокурора да образува досъдебно производство. Въвежда се задължителен съдебен контрол върху прекратяването и спирането на досъдебни производства, разследвани от служители на комисията.
Със законопроекта се предвиждат и настъпилите последици след конституирането на комисията и преминаването на антикорупционните функции от Сметната палата в нея.
Антикорупционните реформи изпълняват поетите ангажименти по ПВУ. Това коментира министърът на правосъдието Николай Найденов в парламента при обсъждане на Закона за Комисията за противодействие на корупцията (КПК), с който тя се реанимира, след като беше закрита по-рано тази година.
Той посочи, че по темата за антикорупционното законодателство от 2023 г. досега имаме противоречащи си законодателни инициативи - едната за създаване на КПК и другата за закриването й в началото на 2026.
Правосъдният министър Николай Найденов настоя да имаме ефективна и работеща антикорупционна комисия, като тя трябва да е политически неутрален орган.
Сега в номинациите на състава й ще има широко участие на НПО-та и висши училища. Въвежда се съдебен контрол, доволен е министърът. Допълнителна гаранция за ефективността на работа на комисията е 5-годишният мандат на членовете на комисията без възможност за повторен мандат.
Противодействието на корупцията трябва да бъде безусловен национален интересен, категоричен бе правосъдният министър.
Според депутата от "Възраждане" Петър Петров законът е писан под натиск да се усвоят парите по ПВУ и не вижда истинска борба с корупцията. Настоящите текстове предоставяли стария закон за КПК.
"Възраждане" ще предложат свои текстове между първо и второ четене преди "да възкръсне" комисията, както се изрази народният представител. Опита ви да възкресите един неработещ орган няма да доведе до ефективна борба с корупцията, категоричен бе Петър Петров.
Председателят на ПГ на ДБ Надежда Йорданова изтъкна, че проблемът с корупцията е ендемичен за нашата страна. Формацията подкрепя текстовете.
От ДБ застанаха зад ротационното председателство на комисията от членовете й за срок от една година. Но от формацията са скептични относно възможността КПК да има разследващи функции. Без ефективна прокуратура комисията се превръща в бухалка или банка за компромати, подчерта Йорданов. Статистиката показва, че едва ли не корупцията у нас намалява, нещо в което от ДБ се съмняват.
Сляпо петно остават сериозните корупционни практики, по думите на народния представител.
От ПБ подкрепят създаването на комисията, защото в момента няма орган, който да се бори с корупцията. Формацията на Румен Радев подкрепят разследващите функции на КПК.
Мирослав Иванов от ПП коментира, че много може да се каже за чадърите, които опъвала комисията и за безобразните й акции срещу опозицията. По думите му КПК в много случаи си затваряла очите.
Това се случи, защото управляващите не искаха да се борят с корупцията, а да участват в нея, смята народният представител. Той припомни акцията срещу кметицата на столичния район "Младост" Десислава Иванчев, която, според него, приличала на нискобюджетен филм. Акциите на КПК пък били фарс, по мнението му.
USD
CHF
GBP
